О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 495
София, 30 юни 2014 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховен касационен съд на Република България , Трето гражданско отделение в закрито заседание, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЯ ЗЯПКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА
ОЛГА КЕРЕЛСКА
След като изслуша докладваното от съдията КЕРЕЛСКА ч. гр.д.№2162/2014 год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по касационна частна жалба на адв. М. З. като пълномощник на В. В. И. от [населено място] срещу определения от 05.06.2012 год. и от 18.07.2012 год. , постановени по ч. гр.д. № 7715/2012 год. на СГС, VІ -6 състав , с които след като са отменени определения на първоинстанционния съд по молба за допускане на обезпечение на бъдещ иск, са постановени нови определения ,с което обезпечението е допуснато.
С касационната частна жалба се правят оплаквания, че при разпределение на делото е нарушен принципа на случайно разпределение, че съдът е допуснал обезпечение по недопустими искове , които не са били ясно и точно формулирани, както и за липса на съизмеримост между на обезпечителната нужда с наложените обезпечения.Иска се отмяна на въззивните определения.
С касационната частна жалба се представя Изложение на основанията за допустимост на касационното обжалване.
Ответницата М. М. М. – Р. от [населено място], чрез адв. Ю. М. оспорва жалбата. Застъпва становище , че въззивните определения не подлежат на касационно обжалване . Позовава се на обстоятелството, че бъдещият иск е бил предявен и по него има постановено решение ,с което исковите претенции са уважени изцяло като ответниците са осъдени да заплатят солидарно сума в размер на 32 913,51 лв. . Представя копие от решението , постановено по гр.д. № 41195/2012 год. на СРС, ГК, 32 състав
Върховният касационен съд, състав на 3-то г.о., приема следното :
Частната жалба е подадена в законния срок , от надлежна страна и срещу определение, което подлежи на касационно обжалване съгл. чл. 396,ал.2 ГПК , поради което е процесуално допустима.
Независимо от това съгласно чл. 274,ал.3 ГПК , за да се разгледа касационната частна жалба „по същество” следва да се изпълнени комулативно допълнителните условия на чл. 280 ГПК, а именно: Страната да е формулирала материалноправен или процесуално правен въпрос, който да е бил предмет на разглеждане в обжалваното определение и неговото разглеждане да е обусловило изхода на делото, както и да е обосновано едно или няколко от допълнителните основания за допустимост на касационното обжалване по чл. 280,ал.1,т.1,2 и 3 ГПК.
В представеното с касационната частна жалба изложение на основанията за допустимост на касационното обжалване, касаторът счита, че по въпроса : Длъжен ли е съдът да преценява допустимостта на исковете, които допуска до обезпечаване и допустимо ли е обезпечаване на . недопустим иск, обжалваните определения са постановени в противоречие с със задължителна съдебна практика – определения на ВКС, постановени при условията на чл. 274,ал.3 ГПК с които е прието, че при допускане обезпечение на бъдещ иск съдът следва да извърши преценка дали същият е допустим и вероятно основателен като става въпрос за една предварителна проверка ,която се прави в обем съобразен с нуждите на обезпечителното производство .
Твърдяното противоречие с цитираната задължителна практика не е налице, доколкото въззивният съд е извършил такава преценка като е приел, че бъдещите искове са вероятно основателни. Следва да се посочи , че тази преценка е потвърдена от съда, пред която исковете са били предявени за разглеждане и по които е образувано гр.д. № 41195/2012 год. на СРС, ГК, 32 състав.
Касаторът счита, че критерия по чл. 280,ал.1,т.3 ГПК е изпълнен по отношение на въпросите :
1. Допустимо ли е обезпечение на бъдещ иск за солидарно осъждане на ФЛ или ЮЛ, което не е страна по наемния договор?
2. Допустимо ли е обезпечение на бъдещ иск за непозволено увреждане , когато страните имат сключен договор ?
3. Допустимо ли е обезпечение на бъдещи искове, които не са конкретизирани и не са посочени правните основания ? Кой следва да дава правната квалификация на бъдещите искове молителят или съдът?
Без да коментира обстоятелството доколко тези въпроси касаят обезпечителното производство и дали имат обуславящ характер по отношение на обжалваните определения следва да се посочи, че касаторът по никакъв начин не е обосновал визирания от него допълнителен критерий за допустимост на касационното обжалване по чл. 280,ал.3 ГПК . Това основание / критерий/ би бил налице , когато произнасянето на съда по формулирания въпрос, е свързано с тълкуване на закона, в резултат на което ще се стигне до отстраняване на непълноти и неясноти, както и когато по въпроса липсва съдебна практика или когато такава съществува , но тя е неправилна и следва да бъде променена./ ТР №1/19.02.2010 на ОСГТК на ВКС по ТД № 1/2009 год./ В настоящият случай касаторът не е изложил никакви доводи в посочените насоки.
С оглед на изложеното, Върховният касационен съд, състав на 3-то г.о.счита, че не са изпълнени законовите изисквания за допускане на касационното обжалване.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, състав на 3-то гражданско отделение ,
С оглед изхода на настоящото производство В. В. И. следва да бъде осъдена да заплати на ответницата по касационната частна жалба направените в производството разноски в размер на 100 лв. адвокатско възнаграждение.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване определения от 05.06.2012 год. и от 18.07.2012 год. , постановени по ч. гр.д. № 7715/2012 год. на СГС, VІ -6 състав.
ОСЪЖДА В. В. И. ОТ ГР. София да заплати на М. М. М. – Р. от [населено място] разноски в размер на 100 лв.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: