О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 1320
София, 27.12.2013 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховен касационен съд на Република България , Трето гражданско отделение в закрито заседание на двадесет и пети ноември две хиляди и тринадесета година, в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЯ ЗЯПКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА
ОЛГА КЕРЕЛСКА
След като изслуша докладваното от съдията КЕРЕЛСКА гр.д.№ 5458/2013 год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Професионална гимназия по М. „С. и К. М.” , [населено място]/ ПГМЕТ/ , против решение №208/31.05.2013 год. по в. гр.д. № 270/2013 год. на Окръжен съд [населено място], с което е потвърдено решение №129/ 15.02.2013 год. по гр.д. № 2678/2012 год. в частта, в която е признато за незаконно извършеното със Заповед №9/14.09.2012 год. на директора на ПГМЕТ „С. и К. М.” [населено място] 2013 год., прекратяване на трудов договор №25/14.09.2010 год. на Т. М. Съкалиева на осн. чл. 325,т.3 КТ поради изтичане на уговорения срок и заповедта е отменена като незаконосъобразна; решението е отменено в частта, в която е отхвърлен предявеният от Т. М. Съкалиева против ПГМЕТ иск по чл. 344,ал.1,2 КТ , както и в частта за разноските и вместо него е постановено ново, с което Т. М. Съкалиева е възстановена на заеманата преди уволнението длъжност „Технически сътрудник” В ПГМЕТ „С. и К. М.” – Х.. Присъдени са разноски.
Ответникът по касационната жалба Т. М. Съкалиева от [населено място], чрез адв. Ж. Г., оспорва допустимостта на касационното обжалване в писмен отговор по делото. Счита, че формулираните от касатора въпроси не са били предмет на разглеждане във възивното решение, както и че допълнителното основание за допустимост на касационното обжалване на което касаторът се позовава, не е налице.
Върховният касационен съд, състав на 3-то г.о. с оглед правомощията по чл. 288 ГПК , приема следното :
Касационната жалба е подадена в законоустановения срок, от надлежна страна и срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима.
Не са налице обаче предпоставките , с които законът свързва достъпът до касационно обжалване:
За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел, че последното допълнително трудово споразумение от 03.01.2012 год. е сключено в нарушение на чл. 68,ал.3 и 4 КТ , във вр. пар.1, т.8 КТ и съгласно нормата на чл. 68,ал.5 КТ трудовият договор между страните, се смята сключен за неопределено време и по отношение на него не може да се приложи чл. 325,т.3 КТ , каквото е основанието на атакуваната заповед за прекратяване на трудовото правоотношение. С оглед на това е прието, че заповедта е незаконосъобразна.
В представеното с касационната жалба изложение на основанията за допустимост на касационното обжалване касаторът е формулирал шест въпроса , които според него са от значение за точното приложение на закона и развитие на правото – допълнително основание за допустимост на касационното обжалване по чл. 280,ал.1,т.3 ГПК. Тези въпроси обаче не са били предмет на разглеждане във въззивното решение и не са обусловили изхода на делото предвид посочените решаващи мотиви за отмяна на уволнителната заповед. С оглед на това същите нямат характер на правни въпроси по см. на чл. 280,ал.1ГПК и това е достатъчно основание касационното обжалване да не се допуска / т.1 от ТР №1/19.02.2010 год. по ТД № 1/2009 год./Независимо от това следва да се посочи, че и визираното от касатора допълнително основание по чл. 280,ал.1,т.3 ГПК, не е обосновано .
С оглед на горното, касационно обжалване не следва да се допуска.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, състав на 3-то г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №208/31.05.2013 год. по в. гр.д. № 270/2013 год. на Окръжен съд [населено място].
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: