2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1206
[населено място], 08.12.2010 год.
Върховният касационен съд на Република България, IІІ гражданско отделение в закрито съдебно заседание на шести декември две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЯ ЗЯПКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА
ОЛГА КЕРЕЛСКА
разгледа докладваното от съдията Д.
гр.дело №962 по описа за 2010 год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 от ГПК.
Постъпила е касационна жалба от В. С. М. от[населено място], срещу решение от 15.03.2010г., постановено по гр.д.№41/2010г. на Окръжен съд –[населено място], в частта за потвърждаване на решение от 26.10.2009г. по гр.д.№378/2008г. на Районен съд –[населено място], с което е уважен предявения от С. Х. С. иск с правно основание чл.109 от ЗС.
Касаторът счита, че са налице основания по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 от ГПК за допускане на касационно обжалване.
Ответникът С. Х. С. оспорва наличието на основание за допускане на касационно обжалване.
Касационната жалба е подадена е в срока по чл.283 от ГПК, срещу обжалваемо решение, от легитимирана страна, която има интерес от обжалването и е процесуално допустима.
Върховният касационен съд, състав на ІІІ гр.отделение на ГК, след преценка на изложените основания за касационно обжалване по чл.280, ал.1 от ГПК намира:
С въззивното решение е потвърдено първоинстанционното решение за уважаване на предявения от С. Х. С. иск с правно основание чл.109 от ЗС, като В. С. М. е осъден да премахне построения навес в съсобствения имот.
Въззивният съд е приел, че навесът е построен без разрешения в съсобствения имот, с което ответникът пречи на ищеца-съсобственик да ползва цялото дворно място в обема, съответстващ на правото му на собственост.
В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване, касаторът сочи основанието по чл.280, ал.1, т.1 от ГПК за допускане на касационно обжалване, но не сочи задължителна практика на ВС и ВКС, в противоречие с която счита, че е постановено въззивното решение.
За да обоснове допускане на касационно обжалване на основание чл.280, ал.1, т.3 от ГПК, касаторът сочи, че въпросът: относно различието на исковете по чл.109, ал.1 от ЗС и чл.32, ал.2 от ЗС, е от значение за точното приложение на закона, както и за развитието на правото. Релевираният от касатора правен въпрос не е решен от въззивния съд, нито е стоял за решаване по конкретното дело. Отделно, разпоредбите на чл.109, ал.1 от ЗС и на чл.32, ал.2 от ЗС са ясни и по приложението им има установена съдебна практика, която не се нуждае от промяна. Неоснователни са и доводите, че в решението по иска с правно основание чл.109, ал.1 от ЗС са обсъждани обстоятелства, които са относими към иска по чл.32, ал.2 от ЗС за разпределяне на ползването на съсобствен имот. При разпределяне на ползването на незастроената част от имота се отчитат правата на страните-съсобственици върху имота и фактическото положение – извършените в имота строежи, като се изхожда не само от законно извършените строежи в имота, тъй като в това производство на съдебна администрация по чл.32, ал.2 от ЗС не могат да се разпореждат никакви промени в имота и като се изхожда само от фактическото положение се определя начина на това ползване. По конкретното дело въззивният съд е отчел, че не е разпределено ползването на съсобствения имот, поради което с незаконно извършения строеж на ищеца-съсобственик се пречи да упражнява правото си собственост върху целия съсобствен поземлен имот като собственик на идеални части от него.
В изложението на основанията за касационно обжалване касаторът излага доводи, които не са относими към достъпа до касационно обжалване. Те са относими към основателността на касационната жалба, по която касационната инстанция се произнася само ако бъде допуснато касационното обжалване.
С оглед изложеното не следва да се допусне касационно обжалване на въззивното решение.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на IІІ гр. отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 15.03.2010г., постановено по гр.д.№41/2010г. на Окръжен съд –[населено място], по касационна жалба на В. С. М..
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: