1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 499
[населено място] 26.04. 2011 год.
Върховният касационен съд на Република България, IІІ гражданско отделение в закрито съдебно заседание на двадесети април две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЯ ЗЯПКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА
ОЛГА КЕРЕЛСКА
разгледа докладваното от съдията Д.
гр.дело №991 по описа за 2010 год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 от ГПК.
Постъпила е касационна жалба от въззивниците С. Д. И. и Е. Д. С., в чието лице е продължило производството по делото като законни наследници на ищцата С. П. М., срещу решение от 24.02.2010г., постановено по гр.д.№2376/2009г. на Софийски апелативен съд, с което е оставено в сила решение от 18.08.2008г. по гр.д.№383/2007г. на П. окръжен съд.
Касаторите считат, че са налице основания по чл.280, ал.1, т.2 и т.3 от ГПК за допускане на касационно обжалване.
Ответниците по касационната жалба В. К. Т., К. Ц. К. и Е. К. Ц. вземат становище за неоснователност на жалбата.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 от ГПК и е процесуално допустима.
Върховният касационен съд, състав на ІІІ гр.отделение на ГК, след преценка на изложените основания за касационно обжалване по чл.280, ал.1 от ГПК намира:
С въззивното решение е оставено в сила първоинстанционното решение за отхвърляне на предявените от С. П. М. срещу В. К. Т., К. Ц. К. и Е. К. Ц. искове за прогласяване нищожността на пълномощно и сключения въз основа на това упълномощаване договор за покупко-продажба на недвижим имот, като сключени при липса на съгласие, при неспазване на предвидената от закона форма, поради нищожни нотариални действия, както и липса на основание; за отхвърляне на предявените от С. М. срещу същите ответници искове за унищожаване на пълномощното и договора за покупко-продажба на недвижим имот, като сключени при наличие на грешка, измама и невъзможност да се разбират и ръководят действията; отхвърлен е иска на С. П. М. срещу Е. К. Ц. за заплащане на сумата 31 186,10лв., представляваща продажната цена по договора за продажба на недвижим имот, получена на Е. Ц. в качеството й на пълномощник на С. М. и непредадено на последното в качеството й на упълномощител.
В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване, жалбоподателите, за да обосновата допускане на касационно обжалване на основание чл.280, ал.1, т.2 от ГПК, сочат, че въззивното решение е постановено в противоречие с приложените съдебни решения на ВС и ВКС, с които е прието, че когато нотариалното действие е нищожно, е нищожна и сделката, оформена с порочния акт. С въззивното решение този въпрос не е разрешен по различен начин, а е прието, че искът за нищожност на нотариалното удостоверяване е неоснователен и поради това е неоснователен и искът за нищожност на договора поради липса на форма. Т.е. не е налице противоречива съдебна практика по релевирания правен въпрос. Отделно, по приложените съдебни решения е прието за установено, че упълномощителят страда от пълна глухота, а с въззивното решение е прието, че макар и със силно намален слух, упълномощителката е ползвала слухов апарат и устната комуникация с нея е била възможна, поради което удостоверяване на подписа нотариусът е следвало да прочете пълномощното на упълномощителката. Прието е за установено, че това изискване е изпълнено – нотариусът е извършил прочитане на текста на пълномощното в близост до ищцата и на висок глас, а независимо от това, преди да подпише пълномощното ищцата е прочела текста на същото бавно и спокойно и едва след като се е запознала със съдържанието му е положила подписа си.
В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване, жалбоподателите са изложили доводи за неправилност на въззивното решение по иска за нищожност на нотариалното удостоверяване на подписа върху процесното пълномощно поради нарушение на разпоредбата на чл.479, ал.1 от ГПК/отм./. Тези доводи не са относими към достъпа до касационно обжалване. Относими са към правилността на въззивното решение, по която касационната инстанция ще се произнесе, ако жалбата бъде допусната за разглеждане по същество. Преценката за достъп до касационно обжалване се основава на съответствието с критериите по чл.280, ал.1 от ГПК, а не с обсъждане на конкретните основания за порочност на обжалваното въззивно решение.
Касаторите сочат основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.3 от ГПК, без да са посочили материалноправен или процесуалноправен въпрос от значение за изхода по конкретното дело, като общо основание за допускане на въззивното решение до касационен контрол, който въпрос считат, че е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото. Непосочването на правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, само по себе си е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване, съгласно ТР №1/2009г. по тълк.д.№1/2009г. на ОСГК на ВКС.
С оглед изложеното не е налице основание по чл.280, ал.1, т.2 и т.3 от ГПК и не следва да се допусне касационно обжалване на въззивното решение.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на IІІ гр. отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 24.02.2010г., постановено по гр.д.№2376/2009г. на Софийски апелативен съд.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: