О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 717
София, 02 юни 2014 год.
Върховният касационен съд на Република България, IІІ гражданско отделение в закрито съдебно заседание на четиринадесети април две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЯ ЗЯПКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА
ОЛГА КЕРЕЛСКА
разгледа докладваното от съдията Декова
гр.дело №295 по описа за 2014 год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Постъпила е касационна жалба от Л. А. Б. от [населено място], чрез процесуален представител адв.В. и адв.М., срещу решение от 22.10.2013г., постановено по в.гр.д.№10477/2013г. на Софийски градски съд, с което е потвърдено решение от 10.06.2013г. по гр.д.№33759/2012г. на Софийски районен съд за отхвърляне на предявените от Л. А. Б. искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1-3 КТ и чл.128, т.2 КТ.
Касаторът счита, че са налице основания по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване.
Ответникът по касационната жалба Сметна палата на Република България, чрез процесуален представител по чл.32, т.3, пр.2 ГПК П. Д., оспорва наличието на основание за допускане на касационно обжалване.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК, срещу обжалваемо решение, от легитимирана страна, която има интерес от обжалването и е процесуално допустима.
Върховният касационен съд, състав на ІІІ гр.отделение на ГК, след преценка на изложените основания за касационно обжалване по чл.280, ал.1 от ГПК намира следното:
С въззивното решение е потвърдено първоинстанционното решение за отхвърляне на предявените от Л. А. Б. срещу Сметна палата на Република България искове за признаване за незаконно и отмяната на дисциплинарното й уволнение със заповед №124/19.06.2012г. на председателя на Сметна палата на Република България; за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност „главен одитор” в дирекция „Одити за съответствие при финансовото управление” на основание чл.344, ал.1, т.2 КТ; за заплащане на обезщетение на основание чл.344, ал.1, т.3, вр. чл.225, ал.1 КТ и на иск по чл.128, т.2 КТ.
Касаторът счита, че е налице основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1 ГПК /поради противоречие на въззивното решение с приложени решения на ВКС/, но не сочи правния въпрос от значение за конкретното дело, разрешен от въззивния съд, като общо основание за допускане на въззивното решение до касационен контрол. При факултативното обжалване по действащия ГПК е необходимо изпълнение на тези допълнителни изисквания с оглед извършването на подбор на жалбите, които касационната инстанция ще допусне до разглеждане по същество. К. съд не е длъжен и не може да извежда правния въпрос като общо основание за допускане на въззивното решение до касационно обжалване от доводите за неправилност на въззивното решение. Непосочването на правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, само по себе си е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване, съгласно ТР №1/2009г. по тълк.д.№1/2009г. на ОСГК на ВКС. Отделно от това приложените решения на ВКС касаят други основания за уволнение, различни от приложеното от работодателя в настоящия случай основание – дисциплинарно уволнение.
В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване касаторът сочи, че е налице основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.3 ГПК, тъй като липсва съдебна практика по въпроса: „дали компетенциите, процедурите и актовете на компетентните органи, предвидени в ЗПУКИ, са преюдициални за прекратяване на трудовото правоотношение без предизвестие от страна на работодателя на основание чл.330, ал.2, т.9 КТ, респ. дали в случаите когато според работодателя е налице конфликт на интереси по смисъла на ЗПУКИ, същият следва да изчака установяването на твърдения конфликт на интереси с влязъл в сила акт на компетентните органи по ЗПУКИ – КПУКИ и административен съд или може самостоятелно и независимо от процедурите по ЗПУКИ да провежда дисциплинарно производство по КТ и да прекрати трудовото правоотношение без предизвестие на основание, различно от чл.330, ал.2, т.9 КТ”. Поставените въпроси не са относими към конкретното дело, спорът по което е за законосъобразност на дисциплинарно уволнение, а не на уволнение на основание чл.330, ал.2, т.9 КТ. Дисциплинарното уволнение е наложено за неизпълнение на задължението й да се самоотведе по реда на чл.40, ал.3 З., вр. чл.40, ал.1 З. при възникване на абсобютни основания за това /какъвто писмен отвод е подала едва след като обстоятелството е станало известно на журналисти от национален ежедневник/, а не е упражнил дисциплинарна власт по отношение на служителя за извършени от нея нарушения на трудовата дисциплина, представляващи конфликт на интереси по смисъла ра чл.2, ал.1 ЗПУКИ.
Предвид изложеното не следва да се допусне касационно обжалване на въззивното решение.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на IІІ гр. отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 22.10.2013г., постановено по в.гр.д.№10477/2013г. на Софийски градски съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: