О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 26
София, 09.01.2013 год.
Върховният касационен съд на Република България, IІІ гражданско отделение в закрито съдебно заседание на двадесет и седми декември две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЯ ЗЯПКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА
ОЛГА КЕРЕЛСКА
разгледа докладваното от съдията Декова
ч.гр.дело №6754 по описа за 2013 год.
Производството е по чл.274, ал.2 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на В. В. М. от [населено място], срещу определение от 11.07.2013г. по ч.гр.д.№7215/2013г. на Софийски градски съд, с което е прекратено производството по делото.
Частната жалба е подадена в срока по чл.275, ал.1 ГПК и е процесуално допустима.
Върховния касационен съд, състав на ІІІ гражданско отделение, след преценка на данните по делото и доводите в частната жалба, намира следното:
С обжалваното определение е прекратено производството по делото, образувано пред Софийски градски съд по частна жалба на В. В. М. срещу определение на съдия по вписванията при Служба по вписванията – [населено място] по чл.32а от Правилника за вписванията, на основание чл.126, ал.1 ГПК.
В. М. е подала частна жалба до Софийски градски съд срещу определението на съдия по вписванията на 20.03.2013г. – чрез Службата по вписванията – [населено място] и същата частна жалба е подала на същата дата направо в Софийски градски съд. С обжалваното определение, след констатация за идентичност на делата, което не е спорно /а от идентичното съдържание на частните жалби е видно, че се касае екземпляри от една и съща частна жалба/, съдът е прекратил производството по делото, образувано по частната жалба, подадена направо в съда.
Определението е правилно.
Законодателят регламентира вписването като вид нотариално удостоверяване съгласно чл.569, т.5 ГПК, с оглед субсидиарното прилагане на правилата за охранителните и нотариалните производства. По аргумент от чл.32а, ал.4 ПВ и чл.577, ал.1 ГПК отказът на съдията по вписванията се обжалва по същия ред, по който се обжалва и отказ на нотариус. Предвид систематичното място на нотариалните производства в част VІ на ГПК „Охранителни производства”, производството за обжалване отказа а нотариуса следва да се развива съгласно общото правило на чл.538, ал.2 ГПК: жалбата се подава до окръжния съд чрез нотариуса, респ. съдията по вписванията, в едноседмичен срок от връчване на съобщение на страната за постановения отказ. Предвид изложеното правилно с обжалваното определение е прието, че в случая по-късно заведено дело от образуваните две дела по еднообразни екземпляри на частната жалба, е образуваното дело по подадената направо пред съда жалба срещу отказа на съдията по вписванията и производството по нея е прекратено на основание чл.126, ал.1 ГПК. При данните за наличие на посоченото основание за прекратяване на делото, не са налице предпоставките за съединено разглеждане на двете дела по чл.213 ГПК.
По изложените съображения обжалваното определение следва да се остави в сила като законосъобразно.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на IІІ гр. отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ В СИЛА определение от 11.07.2013г. по ч.гр.д.№7215/2013г. на Софийски градски съд, с което е прекратено производството по делото.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: