2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1138
[населено място], 19.11.2010 год.
Върховният касационен съд на Република България, IІІ гражданско отделение в закрито съдебно заседание на шестнадесети ноември две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЯ ЗЯПКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА
ОЛГА КЕРЕЛСКА
разгледа докладваното от съдията Д.
гр.дело №801 по описа за 2010 год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 от ГПК.
Постъпила е касационна жалба от Д. Н. П. от[населено място], срещу решение от 11.03.2010г., постановено по гр.д.№35/2010г. на Я. окръжен съд, с което е потвърдено решение от 30.11.2009г. по гр.д.№1068/2008г. на Я. районен съд за уважаване на предявения от А. Г. С. от[населено място] иск с правно основание чл.422 от ГПК.
Касаторът счита, че е налице основание по чл.280, ал.1, т.3 от ГПК за допускане на касационно обжалване.
Ответникът А. Г. С. оспорва касационната жалба като неоснователна.
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е в срока по чл.283 от ГПК, срещу обжалваемо решение, от легитимирана страна, която има интерес от обжалването, с обжалваем интерес над 1000лв.
Върховният касационен съд, състав на ІІІ гр.отделение на ГК, след преценка на изложените основания за касационно обжалване по чл.280, ал.1 от ГПК намира:
С въззивното решение е потвърдено първоинстанционното решение, с което е признато за установено на основание чл.422 от ГПК по отношение на Д. Н. П., че дължи на А. Г. С. сумата по заповед за изпълнение на парично задължение в размер на 4866,35лв., ведно със законната лихва от 18.03.2009г., представляваща изплатената от С. част от задължението на солидарния длъжник П. по сключения от тях договор за банков кредит.
Касаторът счита, че въпросът: следва ли да бъде ангажирана солидарна отговорност на ЕТ-солидарен длъжник по договор за банков кредит, когато физическото лице-кредитополучател действа като ЕТ, фигуриращ като солидарен длъжник в договора за банков кредит. Счита, че въпросът е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото. В съдебната практика няма колебание, че имуществото на едноличния търговец не е обособено от това на физическото лице. По определение на закона /чл. 56 от ТЗ/ едноличният търговец е физическо лице. Регистрацията му по реда на ТЗ е необходима с оглед участието му като страна по търговски правоотношения с произтичащите от това права и задължения, но тя няма за правна последица възникването на нов правен субект – Решение № 202 от 19.03.2007 г. на ВКС по гр. д. № 3154/2005 г., IV г. о. В съответствие с тази практика, която не се нуждае от промяна, е постановено и въззивното решение.
В изложението на основанията за касационно обжалване касаторът сочи правни въпроси, каквито не са разрешени с въззивното решение. Отделно, в случая солидарната отговорност на съпруга произтича не от нормата на чл.25, ал.2 от СК/отм./, съгласно която за задължения, които единият или двамата съпрузи са поели за задоволяване нужди на семейството, те отговарят солидарно, а от нормата на чл.100, пр.3 от ЗЗД, тъй като видно от договора за банков кредит, той е встъпил в дълга на съпруга-кредитополучател, с което е поел и отговоря за задълженията му, което обуславя солидарната му отговорност с кредитополучателя за дълга. Поради това и съгласно правилото на чл.127, ал.1 от ЗЗД изплатеното от единия от тях задължение следва да се понесе от тях по равно, доколкото те не са уговорили друго помежду си.
С оглед изложеното не следва да се допусне касационно обжалване на въззивното решение.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на IІІ гр. отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 11.03.2010г., постановено по гр.д.№35/2010г. на Я. окръжен съд, по касационна жалба на Д. Н. П..
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: