Определение № от 28.2.2012 по гр. дело №1019/1019 на 3-то гр. отделение, Гражданска колегия на ВКС

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 279

София, 28.02.2012 год.

Върховният касационен съд на Република България, IІІ гражданско отделение в закрито съдебно заседание на двадесет и трети януари две хиляди и дванадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЯ ЗЯПКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА
ОЛГА КЕРЕЛСКА

разгледа докладваното от съдията Декова
гр.дело №1019 по описа за 2011 год., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.288 от ГПК.
Постъпила е касационна жалба от М. Д. П. от [населено място], срещу решение от 23.03.2011г., постановено по в.гр.д. №619/2010г. на Старозагорски окръжен съд, с което е обезсилено решението от 02.11.2010г. по гр.д.№2399/2010г. на Казанлъшки районен съд и делото е изпратено на Административен съд [населено място] по компетентност.
Жалбоподателят счита, че са налице основанията по чл.280, ал.1, т.2 от ГПК за допускане на касационно обжалване.
Ответникът по касационното жалба Национална агенция по приходите оспорва наличие на основание за допускане на касационно обжалване.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 от ГПК, срещу обжалваемо решение, от легитимирана страна, която има интерес от обжалването и е процесуално допустима.
Върховният касационен съд, състав на ІІІ гр.отделение на ВКС, след преценка на изложените основания за касационно обжалване по чл.280, ал.1 от ГПК намира:
С обжалваното решение е обезсилено първоинстанционното решение, с което са уважени предявените от М. Д. П. срещу Национална агенция по приходите искове с правно основание чл.1, ал.1 от ЗОДОВ за обезщетения за имуществени и неимуществени вреди, претърпени в резултат от седем незаконни наказателни постановления.
Въззивният съд е приел, че предявените искове са с правно основание чл.1, ал.1 от ЗОДОВ и компетентен да разгледа исковете е административният съд.
По поставения правен въпрос /дали дейността по издаване на актове по реда на ЗАНН е административна и кой е приложимия закон за обезщетяване на вреди от такива актове – па общия ред на чл.49 от ЗЗД или специалния ред по чл.1 от ЗОДОВ/, касаторът не е представил доказателства за наличие на противоречива съдебна практика по смисъла на чл.280, ал.1, т.2 от ГПК, поради което не е налице основание за допускане на касационно ожбалване на посоченото основание. Понятието „практика на съдилищата” по смисъла на посочената правна норма не включва актовете на Върховния административен съд и на смесени петчленни състави на Върховния касационен съд и Върховния административен съд, не съставляват доказателства за наличие на такава практика /т.2 на ТР №1 от 19.02.2010г. по тълк.д.№1/2009г. на ОСГТК на ВКС/.
С оглед на изложеното касационното обжалване не следва да бъде допуснато.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на IІІ гр. отделение
О П Р Е Д Е Л И:

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решението от 23.03.2011г., постановено по в.гр.д. №619/2010г. на Старозагорски окръжен съд.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:

Scroll to Top