О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1018
София, 18.07.2012 год.
Върховният касационен съд на Република България, IІІ гражданско отделение в закрито съдебно заседание на шестнадесети юли две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЯ ЗЯПКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА
ОЛГА КЕРЕЛСКА
разгледа докладваното от съдията Декова
гр.дело №300 по описа за 2012 год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Постъпила е касационна жалба от И. П. М., приподписана от назначения му по реда на чл.95 ГПК особен представител адв.К., срещу решение от 08.12.2011г., постановено по в.гр.д.№724/2011г. на Пловдивски апелативен съд, с което е потвърдено решение от 22.06.2009г. по гр.д.№2844/2008г. на Пловдивски окръжен съд за отхвърляне на предявените искове с правно основание чл.49 ЗЗД и чл.86 ЗЗД.
Жалбоподателят счита, че е налице основание по чл.280, ал.1, т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване.
Ответникът по касационната жалба Министерство на правосъдието оспорва наличието на основание за допускане на касационно обжалване.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 от ГПК, срещу обжалваемо решение, от легитимирана страна, която има интерес от обжалването и е процесуално допустима.
Върховният касационен съд, състав на ІІІ гр.отделение на ВКС, след преценка на изложените основания за касационно обжалване по чл.280, ал.1 от ГПК намира:
С обжалваното решение е потвърдено първоинстанционното решение за отхвърляне на предявените от И. П. М. срещу Министерство на правосъдието искове с правно основание чл. 49 ЗЗД и чл.86 ЗЗД.
Въззивният съд е приел, че по делото не е доказано, че държавният съдебен изпълнител с действията си при изпълнение на възлжожената му работа да е причинил вреда на ищеца, като е действал виновно и противоправно или е бездействал.
По поставения от касатора въпрос: „каква е възможността в хипотезите на чл.45 ЗЗД страната, върху която лежи тежестта за доказване противоправността на деянието, което се изразява в бездействие или мудно изпълнение на вменени служебни задължения и от това произтичат имуществени вреди за страната по изпълнителното дело”, не е налице основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.3 ГПК. По приложението на разпоредбата на чл.45 ЗЗД има формирана съдебна практика, която не се нуждае от промяна, изразена в решение № 2161 от 25.ХI.1967 г. по гр. д. № 1697/1967 г., I г. о. /че за да се приеме, че един вредоносен резултат се дължи на виновно бездействие на някое лице, е необходимо да се установи както, че това лице е пропуснало виновно да извърши нещо, което е било длъжно да извърши, така че и вредоносният резултат е в пряка причинна връзка с това неизвършване/; решение №567/1997г. на ВКС, 5-членен състав и решение № 532 от 7.07.2009 г. на ВКС по гр. д. № 90/2008 г., III г. о., ГК /че деликтната отговорност предполага да бъдат обезщетени виновно причинените вреди, но само ако действието или бездействието, което ги е причинило е противоправно/; решение № 657 от 9.12.2009 г. на ВКС по гр. д. № 500/2008 г., III г. о., ГК /че отговорността при непозволеното увреждане по чл.45 ЗЗД се поражда тогава, когато има увреждане, което е в резултат на виновно и противоправно действие или бездействие на едно лице, т. е. да е установена причинната връзка между виновното и противоправно поведение и увреждането. От това следва, че вината е само един от елементите от фактическия състав при непозволеното увреждане, свързана с психологическото поведение на лицето, което е причинило увреждането или в резултат на което е станало увреждането и което има самостоятелна правна важимост. Така, докато вината се предполага до доказване на противното и това доказване е в тежест на ответника, то останалите елементи от фактическия състав се доказват при всеки конкретен случай и доказването е в тежест на ищеца/.
В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване се съдържат и доводи за неправилност на решението, които не са относими към основанията за допускане на касационно обжалване, а към основание за касационно обжалване по чл.281, т.3, пр.2 ГПК, по които касационната инстанция се произнася при разглеждане на касационната жалба, ако касационното обжалване бъде допуснато.
С оглед на изложеното касационното обжалване не следва да бъде допуснато.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на IІІ гр. отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 08.12.2011г., постановено по в.гр.д.№724/2011г. на Пловдивски апелативен съд.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: