О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 191
София, 15.02.2013 год.
Върховният касационен съд на Република България, IІІ гражданско отделение в закрито съдебно заседание на шести февруари две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЯ ЗЯПКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА
ОЛГА КЕРЕЛСКА
разгледа докладваното от съдията Декова
гр.дело №846 по описа за 2012 год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Постъпила е касационна жалба от К. Б. С. от [населено място], чрез процесуалния й представител адв.В. В., срещу решение от 28.02.2012г., постановено по в.гр.д.№778/2011г. на Добрички окръжен съд, с което след отмяна на решение от 05.10.2011г. по гр.д.№ 902/2011г. на Добрички районен съд, е уважен предявения от Б. Г. Г. иск с правно основание чл.31, ал.2 ЗЗД.
Жалбоподателят счита, че са налице основания по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване.
Ответникът Б. Г. Г. не взема становище по касационната жалба.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК, срещу обжалваемо решение, от легитимирана страна, която има интерес от обжалването и е процесуално допустима.
Върховният касационен съд, състав на ІІІ гр.отделение на ВКС, след преценка на изложените основания за касационно обжалване по чл.280, ал.1 ГПК намира:
В обжалваната част с обжалваното решение след отмяна на първоинстанционното решение, е осъдена К. Б. С. да заплати на Б. Г. Г. сумите от 7460,64лв. и 800лв. – обезщетение за неоснователно лишаване от ползването съответно на ? ид.част от апартамент и на гараж, находящи се в [населено място], за периода 06.03.2007г.-01.03.2011г., както и сумите 2328лв. и 200лв. – обезщетение по чл.86, ал.1 ЗЗД.
В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване, жалбоподателят К. Б. С. поддържа, че въззивният съд се е произнесъл по процесуалноправен въпрос: „допустимо ли е въззивният съд да излиза извън рамките на посочените във въззивната жалба оплаквания” в противоречие с определение на ВКС, постановено в производство по чл.288 ГПК. Посоченото определение не съставлява доказателство за задължителна съдебна практика по смисъла на чл.280, ал.1, т.1 ГПК, нито за противоречива съдебна практика по смисъла на чл.280, ал.1, т.2 ГПК. Отделно от това, искът е бил отхвърлен от първата инстанция като недоказан и поради това не е разглеждано възражението за придобивна давност, релевирано от ответника по иска като евентуално – ако искът бъде приет за доказан, а е разгледано от въззивната инстанция след като е прието от съда, че искът е доказан. Поради това поставеният от касатора процесуалноправен въпрос не е от значение за конкретното дело и не е налице и основание по чл.280, ал.1, т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване.
Не е налице основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1 ГПК по поставения въпрос за приложението на чл.266 ГПК, който касаторът счита, че е разрешен от въззивния съд с приемането на доказателство за връчването на нотариалната покана във въззивната инстанция, в противоречие с решение №217 от 30.07.2010г. по гр.д.№367/2009г. на ВКС, ІІг.о., решение №466 от 27.05.2010г. по гр.д.№1297/2009г. на ВКС, Іг.о. и решение №280 от 20.07.2011г. по гр.д.№888/2010г. на ВКС, ІVг.о. С приложените решения е прието, че по принцип въвеждането на нови обстоятелста от въззиваемата страна не е допустимо по принцип – чл.266, ал.1 ГПК, като останалите две алинеи изчерпателно посочват хипотезите, при които страните по спора могат да навеждат нови обстоятелства и да сочат и представят нови доказателства. Именно на едно от тези изключения – че доказателството не е допуснато в първата инстанция поради процесуални нарушения – се е позовал въззивният съд, за да допусне събирането му във въззивното производство. Правилността на този извод не може да бъде проверявана в производството по допускане на касационно обжалване, а при разглеждане на касационната жалба, ако бъде допуснато. Доколкото по поставения правен въпрос има съдебна практика, не е налице и основание по чл.280, ал.1, т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване.
Предвид изложеното следва да се приеме, че не са налице предпоставки за допускане на касационно обжалване на въззивното решение.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на IІІ гр. отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 28.02.2012г., постановено по в.гр.д.№778/2011г. на Добрички окръжен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: