О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 256
София, 05 ноември 2013 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховен касационен съд на Република България , Трето гражданско отделение в закрито заседание на четиринадесети октомври две хиляди и тринадесета година, в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЯ ЗЯПКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА
ОЛГА КЕРЕЛСКА
След като изслуша докладваното от съдията КЕРЕЛСКА гр.д.№ 4137/2013 год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството e образувано по касационна жалба на Д. С. Г. от [населено място], Хасковска обл. срещу решение № 46/15.03.2013 год. по в. гр.д. №439/2012 год., с което е потвърдено решение №114/19.10.2012 год., постановено по гр.д. № 1401/2011 год. на Кърджалийския районен съд , с което са отхвърлени предявените от касатора срещу М. Д. К. искове за неоснователно обогатяване в размер на 12 535 лв., ведно със законната лихва от 12.04.2012 год. от която сума – сумата 2 635 лв., съставляваща заплатени в периода от 01.07.2007 год. до 30.10.2010 год. издръжки по изп. дело № 20075140400132/2007 год. на ДСИ при РС [населено място] и сумата 9 900 лв. разходи над дължимата от него издръжка, направени за отглеждане на децата С. Д. Г., Д. Д. Г. и Ф. Д. Г. за периода от 09.04.2007 год. до 09.11.2011 год. .
С касационната жалба е представено изложение на основанията за допустимост на касационното обжалване на осн. чл. 274,ал. 3,т.1 ГПК.
Ответницата по касационната жалба М. Д. К. от [населено място] не взема становище по допустимостта на касационното обжалване.
Върховният касационен съд , състав на 3-то г.о., приема следното:
С обжалваното въззивно решение съдът се е произнесъл по два обективно съединени иска за неоснователно обогатяване съответно за сумата от 2 635 лв. и за сумата 9 900 лв. , които се претендират на различни фактически основания. Касационната жалба срещу решението, с което съдът се е произнесъл по иска за сумата от 2 635 лв. е процесуално недопустима на осн. чл. 280,ал.2 ГПК доколкато цената на този иск е под 5 000лв. и решението в тази част не подлежи на касационно обжалване. С оглед на това в тази част жалбата ще бъде оставена без разглеждане.
Касационната жалба в останалата част като подадена в срок, от надлежна страна и срещу решение, което подлежи на касационно обжалване, е процесуално допустима.
Независимо от процесуалната допустимост на жалбата в тази част при въведената факултативност на касационното обжалване, за да се разгледа по същество, следва да са удовлетворени допълнителните изисквания, регламентирани в чл. 280 ГПК.
Жалбоподателят следва да е формулирал материалноправен или процесуалноправен въпрос, който да касае конкретния правен спор , да е бил предмет на разглеждане в обжалваното въззивно решение и неговото разрешаване да е обусловило изхода на делото, както и да е обосновано наличието на един или няколко от допълнителните критерии по чл. 280,ал.1,т.1,2 и 3 ГПК съгласно задължителното тълкуване, дадено с ТР №1/19.02.2010 год. постановено по ТД №1/2009 год. на ОСГКТК на ВКС.
В случая тези изисквания на закона не са изпълнени. Поставените в изложението на основанията за допустимост на касационното обжалване по чл. 284,ал.3,т.1 ГПК правни въпроси касаят решението в неговата първа част за връщане на сумата от 2 635 лв. Във връзка с решението за сумата от 9 990 лв. касаторът не е формулирал правни въпроси. Само на това основание касационното обжалване на въззивното решение в тази част не следва да се допуска.
Независимо от това следва да се отбележи , че позоваването на ТР на ОСГК №12/22.03.1971 год. е релевантно доколкото с него се обосновава възможността лицето, което е давало издръжка вместо задълженото да я дава има право да води иск за неоснователно обогатяване по чл. 59 ЗЗД срещу последното лице, независимо от това дали имащият право на издръжка е предявил или не иск за такава. Независимо от тази релевантност , съдът не може да извлече и служебно да формулира правен въпрос, доколкото би нарушил диспозитивното начало в процеса. Следва да се отбележи обаче , че този иск е отхвърлен, поради недоказаност на направените разходи за отглеждането на децата през процесния период , а не поради принципната невъзможност тези разходи да се претендират като неоснователно обогатяване на ответницата с иска по чл. 59 ЗЗД.
По изложените съображения, Върховният касационен съд , състав на ІІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ касационната жалба на Д. С. Г. от [населено място], Хасковска обл. срещу решение № 46/15.03.2013 год. по в. гр.д. №439/2012 год.на Кърджалийския окръжен съд, с което е потвърдено решение №114/19.10.2012 год., постановено по гр.д. № 1401/2011 год. на Кърджалийския районен съд , с което е отхвърлен иска на Д. С. Г. срещу М. Д. К. за сумата 2 635 лв., съставляваща заплатени в периода от 01.07.2007 год. до 30.10.2010 год. издръжки по изпълнително дело.
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 46/15.03.2013 год. по в. гр.д. №439/2012 год. на Кърджалийския окръжен съд в частта, в която е потвърдено решение №114/19.10.2012 год., по гр.д. № 1401/2011 год. на Кърджалийския районен съд , с което е отхвърлен предявения от Д. С. срещу М. Д. К. иск за неоснователно обогатяване за сума в размер на 9 900 лв.
Определението в частта, в която касационната жалба е оставена без разглеждане, подлежи на обжалване с частна жалба в едноседмичен срок от съобщаването му, пред друг тричленен състав на ВКС.
В останалата част определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: