О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 653
София, 09.05.2012 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховен касационен съд на Република България , Трето гражданско отделение в закрито заседание на двадесет и трети април две хиляди и дванадесета година, в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЯ ЗЯПКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА
ОЛГА КЕРЕЛСКА
След като изслуша докладваното от съдията КЕРЕЛСКА гр.д.№ 1730/2011 год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Апелативна прокуратура [населено място] срещу решение № 1542 от 13.10.2011 год., постановено по гр.д. № 1639/2011 год. на Софийски апелативен съд , ГК, 8- ми състав в частта, в която е оставено в сила решението от 25.06.2010 год. по гр.д. №2357/2007 год., с което на осн. чл.2,т.1, пр.1 ЗОДОВ Прокуратурата на РБ е осъдена да заплати на Л. А. Т. обезщетение за претърпени неимуществени вреди в размер на 8000 лв., ведно със законната лихва от 23.05.2007 год. до окончателното изплащане на сумата.
Касаторът прави оплаквания за неправилност на обжалваното решение поради нарушение на процесуалните правила и материалния закон.
Моли решението да бъде частично отменено като размерът на присъденото обезщетение бъде намален.
С касационната жалба е представено изложение на основанията за допустимост на касационното обжалване съгл. чл.284,ал.3,т.1 ГПК.
Ответникът по касация Л. А. Т. от [населено място] оспорва касационната жалба по същество в писмен отговор по делото. Моли обжалваното решение да бъде оставено в сила.
Върховният касационен съд, състав на 3-то г.о. с оглед правомощията по чл. 288 ГПК , приема следното :
Касационната жалба е подадена в законоустановения срок, от надлежна страна и срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима.
Независимо от процесуалната допустимост на касационната жалба същата не следва да бъде допускана до разглеждане по същество доколкото не са изпълнени допълнителните изисквания на закона за това.
В представеното изложение по чл. 284,ал.3,т.1 ГПК касаторът е посочил, че с въззивното решение съдът се е произнесъл в противоречие със задължителната съдебна практика – т. ІІ на ППВС№4/23.12.1968 год. , на т.3 и т.11 от ТР №3/22.04.2004 год. ,т.19 от ТР №1/04.01.2001 го. на ОСГК на ВКС, с което обосновава основанието за допустимост на касационното обжалване по чл. 280,ал.1,т.1 ГПК. Касационното обжалване на това основание обаче не може да бъде допуснато, доколкото не е формулиран материалноправен или процесуалноправен въпрос, който в обжалваното решение да е решен в противоречие с цитираната задължителна практиката на ВС. Липсата на правен въпрос е достатъчно основание касационното обжалване да не бъде допуснато.
Същевременно по формулирания в изложението материалноправен въпрос – как се прилага обществения критерий за справедливост по см. на чл. 52 ЗЗД при определяне размера на обезщетението за претърпени в резултат на незаконно обвинение неимуществени вреди, посочения от касатора критерий по чл. 280,ал.1,т.2 ГПК, не е изпълнен. В тази връзка са цитирани решения на състави на Върховния касационен съд , постановени при условията на чл. 218а, ГПК / отм./. В контекста на поставения въпрос този критерий не може да бъде обоснован, доколкото размера на обезщетението се определя и е обусловен от конкретни обстоятелства , които при всеки правен спор са различни .
С оглед на това, не са изпълнени законовите изисквания за допустимост на касационното обжалване .
Мотивиран от горното , Върховният касационен съд, състав на 3-то г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 1542 от 13.10.2011 год., постановено по гр.д. № 1639/2011 год. на Софийски апелативен съд , ГК, 8- ми състав.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: