Определение №877 от 16.7.2013 по гр. дело №1241/1241 на 3-то гр. отделение, Гражданска колегия на ВКС

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 877

София, 16 юли 2013 год.

Върховният касационен съд на Република България, IІІ гражданско отделение в закрито съдебно заседание на двадесет и шести юни две хиляди и тринадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЯ ЗЯПКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА
ОЛГА КЕРЕЛСКА

разгледа докладваното от съдията Декова
гр.дело №1241 по описа за 2013 год., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.288 ГПК.
Постъпила е касационна жалба от [фирма], чрез процесуален представител адв.К. и адв.Н., срещу решение от 16.07.2012г. по гр.д.№3353/2011г. на Софийски апелативен съд, с което след отмяна на решение от 11.04.2011г. по гр.д.№2641/2007г. на Софийски градски съд са уважени предявените от В. К. К. искове с правно основание чл.79 ЗЗД, вр. чл.323, ал.2 ЗЗД и чл.86 ЗЗД.
Касаторът счита, че е налице основание по чл.280, ал.1, т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване.
Ответникът по жалбата В. К. К., чрез процесуалния си представител адв.И., оспорва жалбата като неоснователна. Претендира разноски.
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е в срока по чл.283 ГПК, срещу обжалваемо решение, от легитимирана страна, която има интерес от обжалването.
Върховният касационен съд, състав на ІІІ гр.отделение на ГК, след преценка на изложените основания за касационно обжалване по чл.280, ал.1 ГПК намира:
С въззивното решение след отмяна на първоинстанционното решение, с което исковете са отхвърлени като погасени чрез прихващане, и вместо него е постановено ново решение, с което исковете са уважени. Възражението за прихващане с вземане по договор за заем е прието за неоснователно по съображения, че вземането не е изискуемо.
В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване касаторът, за да обоснове допускане на касационно обжалване на основание чл.280, ал.1, т.3 ГПК, сочи, че с въззивното решение са разрешени правни въпроси: „по обстоятелство, по което между страните няма спор по делото, може ли съдът да се произнесе по начин, различен от безспорното между страните” и „може ли по договор за наем, сключен по време на брака за срок до три години само от единия съпруг за имоти СИО, действията на управление, вкл. събирането на наемите, да бъдат извършвани от другия съпруг, съгласно разпоредбата на чл.22, ал.1 СК /отм./, които касаторът счита, че са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото. На основание разпоредбата на чл.280, ал.1, т.3 ГПК на касационно обжалване пред Върховния касационен съд подлежат въззивните решения, в които съдът се е произнесъл по съществен материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. Под „точно прилагане на закона“ се разбира еднообразното му тълкуване или точното прилагане на закона е насочено към отстраняване на непоследователната и противоречива практика на ВКС или за преодоляване на погрешна постоянна практика на ВКС. За да бъде налице основанието „от значение за развитието на правото“ би следвало въобще да няма практика на ВКС по съществения въпрос, при което се налага тълкуване на закона за отстраняване непълноти или неясноти на правни норми и в крайна сметка за усъвършенстване на правоприлагането. В случая касаторът е посочил това основание, но не се е позовал нито на противоречива практика на ВКС, нито на постоянна, но неправилна практика, нито на липсваща въобще практика.
Ето защо следва да се приеме, че не са налице предпоставки за допускане на касационно обжалване на въззивното решение.
В изложението се съдържат доводи за неправилност на въззивното решение, които доводи не са относими към достъпа до касационно обжалване, а към основанията за неправилност на въззивното решение по чл.281, т.3 ГПК. По тях касационната инстанция се произнася само ако бъде допуснато касационно обжалване.
С оглед изхода на спора и на основание чл.81 ГПК на ответника по касация следва да се присъдят направените разноски за настоящата инстанция в размер на 600лв. – за адвокатско възнаграждение.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на IІІ гр. отделение
О П Р Е Д Е Л И:

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 16.07.2012г. по гр.д.№3353/2011г. на Софийски апелативен съд.
ОСЪЖДА [фирма] да заплати на В. К. К. сумата 600лв. – разноски по делото.
Определенията не подлежат на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:

Scroll to Top