1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 653
С., 25.11. 2011 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и четвърти ноември двехиляди и единадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Надя Зяпкова
ЧЛЕНОВЕ: Жива Декова
Олга Керелска
като изслуша докладваното от съдия Зяпкова ч. гр. дело № 603/2011 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 274, ал. 3, т. 2, хип. 1 ГПК вр. чл. 288 ГПК и чл. 280, ал. 1 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба от Комисия за установяване на имущество, придобито чрез престъпна дейност /К./, чрез пълномощник Д. М.-инспектор юрист при ТД на К.-Б. против въззивно определение на САС, ГК, 1-ви състав № 104/4.07.2011 г., постановено по ч. гр. д. № СП 94/2011 г., с което е потвърдено определение на Кюстендилски ОС № 1132/17.06.2011 г. по ч. н. д. № 245/2011 г. С определение на САС, ГК, 1-ви състав № 152/11/3.10.2011 г. е допусната поправка на очевидна фактическа грешка в горното определение, като е поправена датата на първоинстанционното определение на 17.05.2011 г. Кюстендилският окръжен съд служебно и на основание чл. 390, ал. 3, изр. ІІ-ро ГПК е отменил определението си от 31.03.2011 г. по ч. н. д. № 245/2011 г., с което е допуснато обезпечение на бъдещ иск на К., [населено място] с цена на иска 246 010 лв. против В. С. В. ЕГН [ЕГН] от [населено място], [улица] налагане на обезпечителна мярка „възбрана” върху собствените му недвижими имоти, описани в определението.
С изложение по допустимостта на обжалването пред Върховния касационен съд от касатора са формулирани процесуалноправни въпроси, за които се счита, че са съществени за конкретния казус, а именно: Какъв е начинът за установяване спазването на дадения от съда срок за предявяване на обезпечен иск от страна на молителя; Задължен ли е и следва ли съдът, допуснал обезпечение на бъдещ иск, преди да се произнесе по приложението на чл. 390, ал. 2, изр. ІІ-ро ГПК да направи служебна проверка за наличие на предявен в дадения срок иск, ако по образуваното гражданско дело за обезпечение на бъдещия иск не са представени от молителя писмени доказателства за това.
Изложени са съображения, относими към основанието за допустимост по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК с разбирането, че по прилагането на чл. 390, ал. 2, изр. 2 ГПК няма установена съдебна практика. Изложени са съображения и по същество, като се поддържа незаконосъобразност на обжалвания съдебен акт, поради противоречие на материалния закон. Твърди се, че К.-молител в първоинстанционното производство е представила, както по гр. д. № 245/2011 г. по описа на СОС, така и пред въззивния съд, доказателства за предявено в определения от съда срок Мотивирано искане по чл. 28, ал. 1 ЗОПДИПППД срещу В. С. В., имащо действие на искова молба, във връзка с което е приложено определение от 7.07.2011 г., постановено по гр. д. № 321/2011 г. по описа на КОС.
Частната касационна жалба е подадена от заинтересована страна срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт на въззивен съд в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК и е процесуално допустима.
При преценка за допустимост Върховният касационен съд, Трето гражданско отделение констатира, че е налице основанието на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК и частната жалба следва да се допусне до касационен контрол по поставените от жалбоподателя процесуалноправни въпроси, касаещи приложението на чл. 390, ал. 2, изр. 2 ГПК.
Отговор на поставените с изложението правни въпроси е даден с определение на Върховния касационен съд, Четвърто гражданско отделение № 684/27.11.2009 г., постановено по ч. гр. д. № 183/2009 г. в производство по чл. 274, ал. 3, т. 2 ГПК.
Посочено е, че лицето, чието искане е обезпечено е длъжно да представи пред съда по обезпечението доказателства за предявяване на иска в определения срок, а когато това не е сторено, съдът служебно отменя допуснатото обезпечение. При липса на доказателства за предявяване на иска в определения срок, съдът не отменя обезпечението само когато му е служебно известно, че искът, по който е допуснато е предявен в определения срок.
С оглед на отговора на правните въпроси настоящият състав счита, че частната жалба е основателна.
Обжалваното определение е незаконосъобразно.
Постановено е при съществено нарушение на съдопроизводственото правило на чл. 390, ал. 2, изр. 2 ГПК-касационно основание за отмяна по чл. 281, т. 3 ГПК.
Правният извод на въззивния съд не отговаря на фактическата обстановка и представения по делото доказателствен материал.
С разпоредбата на чл. 390, ал. 2, изр. 2 ГПК е дадена възможност на съда, допуснал обезпечение служебно да го отмени, но само ако молителят не е изпълнил условието, при което то е допуснато, а именно да предяви иск в определения от съда срок, който не може да бъде по-дълъг от един месец и да представи доказателства за предявяването на иска в определения срок. При липса на доказателства за предявяването на иска в определения срок, съдът не отменя обезпечението само когато му е служебно известно, че искът, по който е допуснато обезпечението е предявен в определения срок.
Такъв е конкретният случай.
Към датата на постановяване на определението от КОС /17.05.2011 г./ по гр. д. № 245/2011 г. от страна на молителя К. не е било представено по делото доказателство за изпълнение на условието по чл. 390, ал. 3, изр. 1 ГПК. Ако съдът бе извършил служебна проверка би установил, че в срока искът е предявен. Това обстоятелство е видно от представените по гр. д. № 245/2011 г. по описа на първоинстанционния Кюстендилски окръжен съд към частната въззивна жалба, така и пред въззивния Софийски апелативен съд доказателства за предявяване в определения от съда едномесечен срок на Мотивирано искане по чл. 28, ал. 1 ЗОПДИПППД /с действие на искова молба/, въз основа на което е образувано гр. д. № 321/2011 г. по описа на същия съд /КОС, ГК/, видно от приложеното към частната касационна жалба определение от 7.07.2011 г. по гр. д. № 321/2011 г. по описа на Кюстендилски окръжен съд, ГК
При тези данни е неправилен изводът на въззивния съд, че в определения от Кюстендилския окръжен съд срок /до 2.05.2011 г./ и до 17.05.2011 г. /датата на постановяване на определението по чл. 390, ал. 2, изр. 2 ГПК/ не са представени доказателства за завеждане на дело за отнемане на имущество и не е изпълнено от К. законовото и указано от съда задължение да представи в обезпечителното производство доказателства за спазването на едномесечния срок.
Обжалваното въззивно определение и потвърденото с него определение на първоинстанционния съд следва да се отменят, поради което Върховният касационен съд, Трето гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно определение № 104/11/4.07.2011 г., постановено от Софийски апелативен съд, ГК, 1-ви състав по ч. гр. д. № СП 94/2011 г. по описа на същия съд.
ОТМЕНЯ определение № 104/11/4.07.2011 г., постановено от Софийски апелативен съд, ГК, 1-ви състав, постановено по ч. гр. д. № СП 94/2011 г. и потвърденото с него определение от 17.05.2011 г., постановено по гр. д. № 245/2011 г. по описа на Кюстендилски окръжен съд, с което на основание чл. 390, ал. 2, изр. 2 ГПК е отменено обезпечение на бъдещ иск на К., [населено място] чрез налагане на възбрана върху недвижими имоти, собственост на В. С. В., допуснато с определение от 31.03.2011 г. по същото гр. д. № 245/2011 г. по описа на Кюстендилски окръжен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: