3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 28
С., 17.01.2010 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховен касационен съд на Р. Б. , Трето гражданско отделение в закрито заседание на петнадесети ноември две хиляди и десета година, в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЯ ЗЯПКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА
ОЛГА КЕРЕЛСКА
След като изслуша докладваното от съдията К. гр.д.№ 1038 /2010 год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма] ,[населено място], чрез адв. В. П. срещу решение № 85/11.03.2010 год. на Р. окръжен съд , с което е оставено в сила решение № 120 от 20.1.2008 год. постановено по гр.д. № 2929/2009 год. на Р. районен съд, с което е признато за незаконно и е отменено уволнението на Недко И. Т. , извършено със заповед № 138/08.05.2009 год. от управителите на [фирма]; Недко Т. е възстановен на заеманата преди уволнението длъжност и [фирма] е осъдена да му заплати сумата от 150 лв. разноски по делото
В касационната жалба се правят оплаквания , за неправилност на решението.Иска се неговата отмяна.
Ответникът по касация Недко И. Т. от[населено място], не взема становище по както по допустимостта, така и относно основателността на касационната жалба по същество.
Върховният касационен съд, състав на 3-то г.о., приема следното:
Касационната жалба е подадена в законоустановения срок , от надлежна страна и срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима.
Независимо от процесуалната допустимост на жалбата, не са налице допълнителните основания за допустимост на касационното обжалване по чл. 280ГПК.
Съображенията за това са следните:
Въз основа на представеното изложение по чл. 284,ал.3,т.1 ГПК като правен въпрос по см. на чл. 280,ал.1 ГПК следва да се уточни този дали с оглед Наредба № 5 във вр. чл. 333 КТ, в задължение на работодателят е да събере предварителна информация за здравословното състояние на работниците или работника или служителя е длъжен да го уведоми.
В обжалваното решение въззивният съд е приел ; че ищецът – ответник по касация страда от заболяване, във връзка с което се ползва от закрилата по чл. 333 ,ал.1 КТ , че със заповед № 138/08.05.2009 год. трудовото му правоотношение с ответника – касатор е прекратено на осн. чл. 328,ал.1,т.2, предл.2 поради съкращаване в щата; че преди прекратяване на трудовото правоотношение работодателят не е изпълнил задължението си по чл. чл. 333,ал.1 КТ и не е взел предварително разрешение за уволнението от Инспекцията по труда , както и задължението си по чл. 333,ал.2 КТ да вземе становище от Т. във връзка с прекратяването на трудовия договор. Приел е ,че съгл. чл. 1,ал.2 от Наредба № 5/ 20.02.1987 год. за болестите при които работниците боледуващи от тях имат особена закрила съгласно чл. 333,ал.1 КТ, в задължение на работодателят е да събере предварителна информация от работниците, които са определени за уволнение , страдат ли от болести посочени в чл.1,ал.1 от наредбата. Доколкото в случая работодателят не е сторил това, а уволненият служител е бил уволнен без да бъде съобразена закрилата, с която се ползва, е признал уволнението за незаконосъобразно и го е отменил.
Следователно повдигнатия правен въпрос е бил предмет на разглеждане в обжалваното решение и е обусловил решаването на спора по него.
Не са налице обаче допълнителните основания за допустимост на касационното обжалване , по чл. 280,ал.1, т.1 и 3 ГПК, посочени от касатора, доколкото този въпрос с редица решения на ВКС по чл. 290 ГПК е бил решен в същия смисъл / Р от 17.06.2010 год. по гр.д. № 477/2010 год. на ВКС, Р по гр.д. № 433/2008 год., Р по гр. д. № 1188/2009 год. , Р от 02.11.2010 год. по гр.д. № 852/2009 год. на ВКС, Р №853/17.12.2010 год. по гр.д. № 767/2010 год. /.
Решенията по чл. 290 ГПК имат задължителен характер. С оглед на това обжалваното въззивно решение не е решено в противоречие с практиката на ВКС / чл. 280,ал.1,т.1 ГПК/ , а точно обратното – в съответствие с нея. Същевременно по въпроса е създадена задължителна практика , която е правилна , в съответствие със закона и не се налага нейното преодоляване . Следователно не са налице предпоставките за допустимост и на осн. чл. 280,ал.1,т.3 ГПК.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, състав на 3-то г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване решение № 85/11.03.2010 год. на Р. окръжен съд ,
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: