О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 465
София, 15.04.2013 год.
Върховният касационен съд на Република България, IІІ гражданско отделение в закрито съдебно заседание на осми април две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЯ ЗЯПКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА
ОЛГА КЕРЕЛСКА
разгледа докладваното от съдията Декова
гр.дело №17 по описа за 2013 год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Постъпила е касационна жалба от Т. Н. Н., чрез процесуалните си представители адв.Н., срещу решение от 29.08.2012г., постановено по гр.д.№2975/2009г. на Софийски градски съд, с което е обезсилено решение от 10.12.2008г. по гр.д.№17314/2002г. на Софийски районен съд в обжалваната част за уважаване на предявените от Т. Н. Н. срещу К. Д. Д. искове с правно основание чл.99, вр. чл.250 ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД и е прекратено производството по делото в тази искове.
Жалбоподателят счита, че е налице основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК за допускане на касационно обжалване.
Ответникът К. Д. Д. оспорва жалбата като неоснователна. Претендира разноски.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 от ГПК, срещу обжалваемо решение, от легитимирана страна, която има интерес от обжалването и е процесуално допустима.
Върховният касационен съд, състав на ІІІ гр.отделение на ВКС, след преценка на изложените основания за касационно обжалване по чл.280, ал.1 ГПК намира:
С обжалваното решение е обезсилено първоинстанционното решение в обжалваната част за уважаване на предявените от Т. Н. Н. срещу К. Д. Д. искове с правно основание чл.99, вр. чл.250 ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД и е прекратено производството по делото в тази искове като процесуално недопустимо.
В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване, жалбоподателят поддържа, че по въпроса: „Допустимо ли е изменението на иска по чл.116, ал.1 ГПКотм. /чл.214, ал.1 ГПК/ чрез добавяне на ново основание към първоначално предявеното такова при положение, че петитума на иска остава непроменен”, въззивният съд се е произнесъл в противоречие с приложената съдебна практика на ВКС /решение №118 от 03.06.2011г. по т.д.№474/2009г., ІІт.о. и др./, с която е прието, че изменение на иска се извършва като ищецът въвежда ново основание, нов петитум или нова страна към вече заявените или пък изменя основанието, петитума или страната по първоначално предявения иск. В този смисъл и задължителната практика на ВКС – ТР 1/2000г., ОСГК ВКС, с което изрично е прието, че формите на изменение на иска по чл.116 и 117 ГПК-отм. пред първата инстанция може да съчетават предявяване на нов иск чрез замяна или прибавяне на ново основание, петитум или страна. За разрешения от въззивния съд въпрос за приложението на чл.116, ал.1 ГПКотм., приложим за първоинстанционното производство на основание §2, ал.1 ПЗР ГПК, от значение за конкретното дело, по което изменението на иска се състои в предявяването на нов иск, е дали изменението на иска е предприето своевременно /въпросът е повдигнат от ответника по иска пред първоинстанционния съд/ – до приключване на устните състезания пред първата инстанция и то при първото разглеждане на делото, а не при връщането му за ново разглеждане, какъвто е разглежданият случай. Този извод се налага от чл.116, ал.1 и чл.117 ал.1 ГПК-отм. както от предназначението на новото разглеждане на делото, така и от същността на изменението на иска, когато то се състои в предявяване на нов иск, какъвто е разглежданият случай – ищецът е предприел изменението на основанието на иска след при новото разглеждане на делото след обезсилване на постановеното решение при първоначалното решение по делото поради произнасяне по непредявен иск и връщането му за ново разглеждане на предявеното основание. Предвид изложеното не е от значение за конкретното дело и поставения от касатора въпрос: „Дали при условията на обективно съединяване на искове, допуснатото изменение по чл.116, ал.1 ГПКотм. в размера на един от исковете обосновава недопустимостта на последващо искане за изменение”. Не е налице основание за допускане на касационно обжалване и по въпроса: „Необходимо ли е въззивният съд да излага в решението си собствени ясни и убедителни мотиви”, тъй като въззивното решение не е прието нещо различно от приетото с приложената съдебна практика на ВКС, че е необходимо въззивният съд да излага в решението си собствени ясни и убедителни мотиви. Правилността на изводите на въззивния съд не може де бъде преценявана в производството по допускане на касационно обжалване – чл.288 ГПК, а при разглеждане на касационната жалба – чл.290 ГПК.
Ето защо следва да се приеме, че не са налице предпоставки за допускане на касационно обжалване на въззивното решение. С оглед изхода на спора и на основание чл.81 ГПК на ответника по касация следва да се присъдят направените разноски за касационното производство в размер на 1000лв. – разноски по делото.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на IІІ гр. отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 29.08.2012г., постановено по гр.д.№2975/2009г. на Софийски градски съд.
ОСЪЖДА Т. Н. Н. да заплати на К. Д. Д. сумата 1000лв. – разноски по делото.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: