О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 703
София, 29 май 2014 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и шести май двехиляди и четиринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Надя Зяпкова
ЧЛЕНОВЕ: Жива Декова
Олга Керелска
като изслуша докладваното от съдия Зяпкова гр. дело № 2957/2014 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба от К. Р. Т. и А. Р. Т., чрез процесуален представител адвокат И. Г. К.-Б. адвокатска колегия, против въззивно решение на Благоевградски окръжен съд № 264/22.01.2014 г., постановено по гр. д. № 946/2013 г., с което е отменено решение на РС-Гоце Делчев № 2509/19.07.2013 г., постановено по гр. д. № 1485/2011 г. и е постановено друго решение, с което е отхвърлен иска с правно основание чл. 227, ал. 1, б. „в” ЗЗД за отмяна на дарение, обективирано в НА № 129, т. 1, рег. № 2204, дело № 100/2005 г. на нотариус, рег. № 102, с район на действие РС-Г. Д., предявен от Ю. А. Т., б. ж. на [населено място], починала на 26.11.2011 г., продължен от наследниците й А. Р. Т. и К. Р. Т. срещу Ю. К. Т..
С изложение по допустимостта на касационното обжалване касаторът се е позовал на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, като са формулирани следните въпроси: 1. Допустимо ли е чрез телефонен разговор да се отправя покана за заплащане на издръжка; 2. След като ответника живее постоянно в чужбина, на неизвестен за страната адрес, какъв е редът за отправяне на покана за издръжка. Позовава се и на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК с твърдението, че въззивното решение противоречи на Р. № 172/16.05.2013 г. по гр. д. № 1203/2012 г., ВКС, според което, когато до момента на подаване на исковата молба дарителят не е поканил надарения по смисъла на чл. 227, ал. 1, б. „в” ЗЗД, то задължението за даване на издръжка на дарителя или за допълване на издръжката му възниква от момента на получаване на исковата молба.
За ответника по касация Ю. К. Т. е подаден писмен отговор от особен представител адвокат Н. С. Т.-АК-Б.. Жалбата е оспорена като недопустима до касационно разглеждане и неоснователна.
Касационната жалба е подадена от надлежна страна срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт на въззивен съд в срока по чл. 283 ГПК и е процесуално допустима.
При преценка за допустимост на касационното обжалване Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение констатира следното:
За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел, че не са налице предпоставките за уважаване на иска с правно основание чл. 227, ал. 1, б. „в” ЗЗД, тъй като от събраните по делото доказателства не е установено преди да предяви иска ищцата да е поискала издръжка от ответницата, че ответницата е отказала да дава издръжка на дарителката, както и че ответницата има възможност да дава издръжка съгласно ТР № 1/21.10.2013 г., ВКС, ОСГК.
Не е налице основание за допускане на касационно обжалване.
Основанията за допускане до касационно обжалване са различни от общите основания за неправилност на въззивното решение по чл. 281, т. 3 ГПК. Проверката за законосъобразност на обжалвания съдебен акт ще се извършва едва след като той бъде допуснат до касационнно обжалване при разглеждане на касационната жалба по реда на чл. 290, ал. 1 ГПК. Правният въпрос по смисъла на общото изискване за допустимост по чл. 280, ал. 1 ГПК трябва да е от значение за изхода по конкретното дело, трябва да е от значение за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства. Задължението на жалбоподателя по чл. 284, ал. 1, т. 3 ГПК за точно и мотивирано изложение на касационните основания е относимо и към основанията за допускане на касационно обжалване, съдържащи се в приложението към касационната жалба по ал. 3, т. 1 на чл. 284 ГПК.
В конкретния случай посочените изисквания, предвидени с ТР № 1/19.02.2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г., ВКС, ОСГТК не са изпълнени-
Изложението приповтаря оплакванията и доводите за неправилност на обжалваното решение, посочени в жалбата, които са относими към основанията за отмяна на решението по смисъла на чл. 281, т. 3 ГПК, но не и за предварителното производство по селекция на жалбите по реда на чл. 288 ГПК.
Въпросите, посочени с изложението в аспект на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК нямат характер на правни въпроси по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК и т. 1 от цитираното тълкувателно решение, тъй като въззивният съд не се е произнасял по тези въпроси и те не са от значение за формиране решаващата воля на въззивната инстанция.
Цитираното с изложението Р. № 172/16.05.2013 г. на ВКС по гр. д. № 1203/2012 г. не доказва, че въззивното решение е постановено в противоречие с практиката на Върховния касационен съд с оглед основанието за допустимост по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Вярно е, че посоченото решение е постановено в производство по чл. 290 ГПК и е в обхвата на задължителната съдебна практика по смисъла на т. 2 от ТР № 1/2009 г., ВКС, ОСГТК. С това решение касационният състав се е произнесъл по правни въпроси, които не са повдигнати с изложението по настоящото дело, а именно: „Как следва да се определи нуждата от издръжка на дарителя по смисъла на чл. 227 ЗЗД; Следва ли да се приеме за отказ от страна надарения да дава издръжка, ако за покана се приеме исковата молба, ако в нея липсва искане за конкретна сума и необходимата издръжка е определена от експертиза пред въззивния съд в последното съдебно заседание преди постановяване на решението”.
В конкретния случай е безспорно, че както към датата на изпращане на нотариалната покана, така и към датата на подаване на исковата молба в съда до знанието на ответницата не е стигнало искането на ищцата да й се заплаща издръжка, поради отсъствие на последната от страната от 4-5 години.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Окръжен съд-Благоевград № 264/22.01.2014 г., постановено по гр. д. № 946/2013 г. по касационна жалба от К. Р. Т. и А. Р. Т..
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: