О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 512
София, 09.04.2014 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на седми април двехиляди и четиринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Надя Зяпкова
ЧЛЕНОВЕ: Жива Декова
Олга Керелска
като изслуша докладваното от съдия Зяпкова гр. дело № 1138/2014 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба от Прокуратурата на Република България, чрез С. З.-прокурор към Окръжна прокуратура-В., против въззивно решение на Окръжен съд-Варна, Гражданско отделение, ІІІ-ти състав № 2464/26.11.2013 г., постановено по гр. д. № 2867/2013 г.
Обжалвано е въззивното решение в частта, с която е отменено решение на Районен съд-Варна № 3296/5.07.2013 г., постановено по гр. д. № 13745/2012 г. в частта, с която на основание чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ Прокуратурата на Република България е осъдена да заплати на Г. Д. Ш. сумата от 14 000 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди за периода 25.05.2000 г. до 24.08.2007 г., изразяващи се в причинени му страдания от незаконно обвинение в извършено престъпление по чл. 210, ал. 1, т. 5, вр. чл. 209, ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1 НК, в резултат на образувано дознание ДП № 1-45/25.05.2000 г. по описа на Р.-В., преобразувано в сл. д. № 1029/2002 г. по описа на О., а впоследствие прекратено, както и в частта, с която на основание чл. 86 ЗЗД е присъдена законна лихва върху главницата за периода от 24.08.2007 г. до 23.08.2009 г., вместо което е постановено друго решение, с което е отхвърлен иска на Г. Д. Ш. срещу Прокуратурата на Република България по чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ за разликата над 7 000 лв. до 14 000 лв., както и в частта за присъдените разноски за първоинстанционното производство за разликата над сумата 595 лв. до 1 198.05 лв.
С изложение по допустимостта на обжалването пред Върховния касационен съд касаторът се е позовал на основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 2 ГПК. В аспект на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК е посочен процесуалноправен въпрос относно определянето от съда на обезщетението за неимуществени вреди след задължителна преценка на всички конкретни обективно съществуващи обстоятелства за точното прилагане на принципа за справедливост по чл. 52 ЗЗД, както и претендираните неимуществени вреди да са пряка и непосредствена последица от увреждането и причинно-следствената връзка да е мотивирана. Посочена е задължителна съдебна практика-т. 11 от ППлВС № 4/68 г., т. 3 и т. 11 от ТР № 3/22.04.2005 г. по тълк. д. № 3/2004 г., ВКС, ОСГК, т. 19 от ТР № ?.01.2001 г., ВКС, ОСГК. В аспект на чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК е посочен материалноправен въпрос, свързан с определянето на размера на обезщетението за неимуществени вреди, претърпени от пострадалото лице и как на практика се прилага обществения критерий за справедливост по чл. 52 ЗЗД, към която норма препраща чл. 4 ЗОДОВ. Посочени са съдебни решения на ВКС и на въззивни съдилища, копия от които не са приложени.
За ответника по касация Г. Д. Ш. не е изразено становище по жалбата.
Касационната жалба е подадена от надлежна страна срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт на въззивен съд в срока по чл. 283 ГПК и е процесуално допустима.
При преценка за допустимост на обжалването Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение констатира следното:
Повдигнатите от касатора въпроси обуславят постановеното от въззивната инстанция решение като краен резултат по делото и е изпълнено общото изискване на чл. 280, ал. 1 ГПК. Тези въпроси, обаче, не са решени в противоречие с практиката на ВКС и не са решавани противоречиво от съдилищата и не са налице специалните основания за допускане на обжалване пред ВКС по т. 1 и т 2 на чл. 280, ал. 1 ГПК.
Въззивният съд е съобразил трайно установената съдебна практика, вкл. и тази, посочена от касатора, според която съдът е длъжен да обсъди всички правнорелевантни факти, от които произтича спорното право, доказателствата, въз основа на които приема едни от тях за установени, а други за неосъществили се, доводите на страните, които имат значение за решението. Всички посочени изисквания са изпълнени от въззивния съд. Даденото разрешение по поставените от касатора процесуалноправен и материалноправен въпроси не е в противоречие със задължителната съдебна практика, според която отговорността на държавата по исковете с правно основание чл. 2 ЗОДОВ се определя съобразно всички обстоятелства на конкретния случай, обуславящи размера на обезщетението за претърпени неимуществени вреди. Задължително се преценяват предметът на наказателното производство, общата му продължителност, вида и характера на упражнената процесуална принуда, отражението върху ищеца във физически и духовен порядък и всички други факти, които имат значение за репариране на претърпените вреди. Разпоредбата на чл. 52 ЗЗД задължава съдебните състави да определят размера на обезщетението за неимуществени вреди съобразно обществения критерий за справедливост. В конкретния случай въззивният съд е определил дължимото обезщетение при съобразяване на конкретните факти и обстоятелства, така както са установени по делото от събраните по делото доказателства.
Ето защо не е налице основание за допускане касационно обжалване на въззивното решение на посочените от касатора основания, поради което Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Варненски окръжен съд, Гражданско отделение № 2464/26.11.2013 г., постановено по гр. д. № 2867/2013 г. по касационна жалба на ответника Прокуратура на Република България.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: