О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 1255
София, 08.11.2012 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховен касационен съд на Република България , Трето гражданско отделение в закрито заседание на седемнадесети септември две хиляди и дванадесета година, в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЯ ЗЯПКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА
ОЛГА КЕРЕЛСКА
След като изслуша докладваното от съдията КЕРЕЛСКА гр.д.№ 419/2012 год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 ГПК.
Р. Н. Н. обжалва с касационна жалба решение №187/02.12.2011 год., постановено по в. гр.д. № №463/2011 год. на Варненския апелативен съд , с което е оставено в сила решение № 591 от 09.05.2011 год. по гр.д. №1406/2010 год. на Варненския окръжен съд в частта, в която са отхвърлени предявените от касаторката срещу Д. В. Д. и З. Д. Д. искове за прогласяване нищожността на правна сделка , обективирана в нот. Акт №195,т.ІV, рег. №42542, д. №815/2005 год. на нотариус О. Ш. с рег. № 147, за продажба на ? ид. част от недвижим имот , находящ се в [населено място] , землище В., извършена между втората ответница като пълномощник на ищцата и първия ответник за сумата от 8 556,50 лв. на осн. чл. 26 във вр. чл. 40 ЗЗД , както и за ревандикация на имота , предмет на сделката.
З. Д. Д. обжалва въззивното решение, с което е оставено в сила първоинстанционното решение в частта, в която e уважен евентуално предявения срещу нея иск по чл. 284,ал.2 ЗЗД и е осъдена да заплати на Р. Н. Н. сумата 8 556,50 лв. , която е получила в качеството си на пълномощник на ищцата при сключване на сделката.
Касационните жалби са подадени в законоустановения срок, от страни, които имат право и интерес да обжалват решението в съответната част и срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, поради което са процесуално допустими.
По основанията за допустимост на касационното обжалване , Върховният касационен съд, състав на 3-то г.о. , приема следното:
За да отхвърли предявеният иск за нищожност на процесната сделка на осн. чл. 26,ал.1, предл.3 ЗЗД във вр. чл. 40 ЗЗД, въззивният съд приема , че по делото не са доказани предпоставките включени в хипотезата на чл. 40 ЗЗД , които са в доказателствена тежест на ищеца , а именно : представителят съзнателно да е имал намерението да увреди представлявания и да е постигнато споразумение с третото лице във вреда на представлявания . Според въззивният съд в процеса не са събрани доказателства за несъответствие между волята на представителя и представлявания при сключване на процесната сделака , както и за споразумение между двамата ответника във вреда на ищцата като представлявана. Изтъкнато е, че презумпция за съществуването на споразумение, предвид обстоятелството , че представителят и третото лице са майка и син, не елемент от състава на чл. 40 ЗЗД за разлика от хипотезата на чл. 135,ал.2 ЗЗД. Обстоятелството, че цената на имота по сделката е седем пъти по- ниска от пазарната стойност на имота, определена с помощта на вещо лице, според съда само по себе си не е достатъчно за да се приеме, че сделката е сключена във вреда на представлявания. Дали един договор , сключен от представител е във вреда на представлявания е въпрос, който следва да се прецени от съда при отчитане на всички релевантни обстоятелства , свързани с интереса на представлявания и мотивите на представителя да го сключи. В тази връзка въззивният съд сочи, че тъй като страните са били обвързани и с други взаимоотношения съществува възможност именно те да са довели до сключването на договора за продажба при продажна цена, която не отговаря на пазарната .
По евентуално съединеният иск по чл. 284,ал.2 ЗЗД за сумата от 8 556,50 лв. въззивният съд е приел, че ответницата по него не е изпълнила доказателствената тежест да установи, че е отчела на ищцата сумата , която е получила при сключване на сделката или преди това.
Относно допустимостта на касационното обжалване по касационната жалба на Р. Н. Н. :
Според този касатор въззивният съд се е произнесъл в противоречие със задължителната практика на ВКС по следните материалноправни въпроси , а именно: 1.Кога представителят действа в разрез с интересите на представлявания и кога следва да се приеме, че е излязъл извън пределите на предоставените му по упълномощителната сделка правомощия?
2. Как следва да бъдат определяни рамките на предоставената на пълномощника представителна власт – в аспекта на конкретно извършено разпореждане или съобразно изявената воля на упълномощителя в упълномощителната сделка ? 3.Кога представителят , действа във вреда на представлявания? и 4. Действа ли представителят във вреда на представлявания, макар, че представителят не е определил конкретните параметри и условия на договора и ако е налице нееквивалентност на престациите ?
За да обоснове основанието по чл. 280,ал.1,т.1 ГПК касаторът се позовава на решение №934 от 13.09.2010 год. по гр.д. 3657/2008 год. на ВКС, ІV г.о. и решение №615/15.10.2010 год. по гр.д. № 1208/2009 год. на ВКС, ІІІ г.о., постановени при условията на чл. 290 ГПК. С първото от решенията съдът е приел че при драстично разминаване между уговорената по договора и действителната цена не следва да се търсят преки доказателства за наличие на субективния елемент от състава – споразумяване във вреда на представлявания, както и че представителят е длъжен да действа в интерес , а не във вреда на представлявания , дори и упълномощителят да не е определил конкретните параметри и условия на договора. С второто решение съдът е приел, че нарушение на добрите нрави е налице при нееквивалентност на престациите и сключената сделка е нищожна поради нарушаване на основния принцип на отношенията между представител и представляван, а именно на задължението на представителя да действа в интерес на представлявания и че е неморално пълномощникът да уговаря над двадесет пъти по-ниска цена на продавания имот, макар наличието на пълномощно от собственика на имота да извърши продажба на „купувач и цена, каквато намери за добре”.
Касаторът се позовава и на основанието по чл. 280,ал.2 ГПК като твърди, че по поставените въпроси въззивният съд се е произнесъл в противоречие с решение №1444/04.11.1999 год. по гр.д. №753/1999 на ВКС, Vг.о. , решение №1047/07.06.2004 год. по гр.д.№ 373/2003 год. на ВКС, І. г.о. и решение №771/11.05.2022 год. по гр.д. №462/2001 год., които дават сходни разрешения на поставените въпроси. Доколкото съдебната практика във връзка с посочените материалноправни въпроси е уеднаквена с решения постановени при условията на чл. 290 ГПК , които имат задължителен характер, следва да бъде обсъждана хипотезата на чл. 280,ал.1 ГПК и не се налага обсъждането на хипотезата по чл. 280,ал.2 ГПК.
Върховният касационен съд, състав на 3-то г.о. счита, че хипотезата на чл. 280,ал.1,т.1 ГПК, не е изпълнена. И в настоящия казус както в цитираните задължителни решения на ВКС втората ответница е била упълномощена без ищцата – упълномощителка да е определила параметрите и условията на последвалата продажбена сделка. Безспорно е установено в процеса също така, че собствената на ищцата ? от процесния имот, по нотариален акт е била продадена на цена значително / седем пъти/ по- ниска от действителната пазарна цена . В случая обаче значителната разлика между обявената в нотариалния акт цена на продадения имот и пазарната му оценка не са достатъчно основание да се приеме, че втората ответница като представител се е договаряла във вреда на представляваната ищца. Последното следва от обстоятелството , че страните по делото са били обвързани от множество и усложнени бизнес отношения, които не дават възможност да се формира извод, че сделката е сключена във вреда на представляваната ,а не е начин за уреждане или елемент от установените бизнес отношения, както е посочено и от въззивния съд . С оглед на това не може да се приеме, че въззивното решение е постановено в противоречие с цитираната задължителна практика, доколкото не е постановено при аналогична фактическа обстановка. Разбирането на въззивният съд, че изводът дали един договор е сключен във вреда на представлявания следва да се направи при отчитане на всички релевантни обстоятелства , свързани с интереса на представлявания и мотивите на представителя да го сключи е в съответствие с приетото решение № 361 от 16.11.2011 год. по гр.д. №1077/2010 год. на , ІV г.о.ВКС, постановено при условията на чл. 290 и имащо задължителен характер.
С оглед на изложеното, касационно обжалване на въззивното решение по касационната жалба на Р. Н. Н. , не следва да се допуска.
Относно допустимостта на касационното обжалване по касационната жалба на З. Д. Д.:
С представеното изложение на основанията за допустимост на касационното обжалване по тази касационна жалба, касаторът е формулирал следния правен въпрос: „ Не следва ли в доклада при разпределението на доказателствената тежест да се посочи изрично на купувача , че следва да докаже плащането директно на продавача или да обоснове плащането с други отношения между тях?”.С поставянето на този правен въпрос касаторът се опитва да обоснове доводът, че именно поради липса на такива указания, по делото не са ангажирани доказателства, че уговорената по процесния нотариален акт цена е получена от ищцата- упълномощителка. В тази връзка следва да се посочи, че указанията на съда са във връзка с наведените твърдения от страните. Твърдение, че сумата е била предадена от З. Д. като упълномощен представител на упълномощителката Р. Н., в отговора на исковата молба не са наведени . В него Д. се е позовала на отразеното в нотариалния акт твърдение, че сумата е била изплатена на продавачката. В тази част обаче, нотариалният акт няма удостоверително действие, доколкото плащането не е извършено в присъствието на нотариуса.
Касационно обжалване по така формулирания въпрос не следва да се допуска и доколкото касаторът не е обосновал кое от допълнителните основания по чл. 280,ал.1,т.1,2 и 3 ГПК по отношение на него, е налице.
По изложените съображения , Върховният касационен съд, състав на 3-то г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №187/02.12.2011 год., постановено по в. гр.д. № №463/2011 год. на Варненския апелативен съд .
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: