О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 740
София, 05 юни 2014 год.
Върховният касационен съд на Република България, IІІ гражданско отделение в закрито съдебно заседание на двадесет и осми април две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЯ ЗЯПКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА
ОЛГА КЕРЕЛСКА
разгледа докладваното от съдията Декова
гр.дело №941 по описа за 2014 год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Постъпила е касационна жалба от Н. Ц. Н. от [населено място], общ.Б., приподписана от адв.К., срещу решение от 26.07.2013г., постановено по в.гр.д.№516/2013г. на Окръжен съд – Благоевград, с което след отмяна на решение от 15.03.2013г. по гр.д.№3048/2012г. на Районен съд – Благоевград са отхвърлени предявените от Н. Ц. Н. искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1-3 КТ.
Касаторът счита, че са налице основания по чл.280, ал.1, т.1-3 ГПК за допускане на касационно обжалване.
Ответникът по касационната жалба [фирма], чрез процесуален представител юрисконсулт С., оспорва наличието на основание за допускане на касационно обжалване.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК, срещу обжалваемо решение, от легитимирана страна, която има интерес от обжалването и е процесуално допустима.
Върховният касационен съд, състав на ІІІ гр.отделение на ГК, след преценка на изложените основания за касационно обжалване по чл.280, ал.1 от ГПК намира следното:
С въззивното решение след отмяна на първоинстанционното решение са отхвърлени предявените от Н. Ц. Н. срещу [фирма] искове за признаване за незаконно и отмяната на дисциплинарното му уволнение със заповед №4100-1222/23.08.2012г. на изпълнителния директор на [фирма] поради допуснато дисциплинарно нарушение по чл.190, ал.1, т.2 КТ; за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност механик ТРР и техник-механик, Х.-1 на основание чл.344, ал.1, т.2 КТ и за заплащане на обезщетение на основание чл.344, ал.1, т.3, вр. чл.225, ал.1 КТ.
Касаторът счита, че е налице основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1 ГПК по въпроса: „за разглеждане, обсъждане и вземане предвид на всички доказателства, които са от съществено значение за спора, както и мотивиране на решението” въззивното решение е в противоречие с трайната практика на ВКС и с ТР№1/2001г., т.19 и ТР№2 от 02.07.2004г. по тълк.д.№2/2004г. на ОСГТК на ВКС. Въззивният съд е изложил собствени мотиви в решението си, поради което неоснователно се твърди от касатора противоречие с ТР№1/2001г., т.19. Във второто от посочените от касатора тълкувателни решения, което е по въпроси на касационното производство, не е разрешен поставения от касатора въпрос. Касаторът не сочи конкретни решения на ВКС, в противоречие с които счита, че е постановено въззивното решение по поставения въпрос.
В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване касаторът сочи, че е налице основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.3 ГПК по въпроса: „кой период на извършване на нарушението при такова по чл.190, ал.1, т.2 КТ – неявяване на работа в течение на два последователни работни дни, следва да се приеме, разгледа и обсъди – този, който е посочен с начална дата или всеки двудневен период от посочения от работодателя по-дълъг промеждутък от време, в който работникът не се е явявал на работа. Не е налице соченото от касатора правно основание по чл.280, ал.1, т.3 КТ, тъй като само е посочена разпоредбата на закона, но не е обосновано от касатора поставения въпрос да е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. Съгласно т.4 на ТР №1/2010г. по тълк.д.№1/2009г. на ОСГТК на ВКС, правният въпрос от значение за изхода на конкретното дело, разрешен в обжалваното въззивно решение, е от значение за точното прилагане на закона по смисъла на чл.280, ал.1, т.3 ГПК, когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика, или за осъвременяване на тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия. Касаторът не е посочил съдебната практика по поставения въпрос, нуждаеща се от осъвременяване, поради което необосновано сочи, че поставеният въпрос е от значение за точното прилагане на закона. Също така не е обосновал твърдението си, че поставения от него въпрос е от значение за развитие на правото. Съгласно т.4 на ТР №1/2010г. по тълк.д.№1/2009г. на ОСГТК на ВКС, правният въпрос от значение за изхода на конкретното дело, разрешен в обжалваното въззивно решение, е от значение за развитие на правото, когато законите са непълни, неясни или противоречиви, за да се създаде съдебна практика по прилагането им или за да бъде тя осъвременена предвид настъпили в законодателството и обществените условия промени. Отделно от това разпоредбата на чл.190, ал.1, т.2 КТ не е непълна, неясна или противоречива, и по приложението й има създадена и ненуждаеща се от промяна съдебна практика, че обективен признак на нарушението е, че неявяването на работа продължава повече от един работен ден /работна смяна/ и трае най-малко два последователни работни дни.
Предвид изложеното не следва да се допусне касационно обжалване на въззивното решение.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на IІІ гр. отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 26.07.2013г., постановено по в.гр.д.№516/2013г. на Окръжен съд – Благоевград.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: