О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 480
София, 31 март 2014 год.
Върховният касационен съд на Република България, IІІ гражданско отделение в закрито съдебно заседание на двадесет и четвърти март две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЯ ЗЯПКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА
ОЛГА КЕРЕЛСКА
разгледа докладваното от съдията Декова
гр.дело №7594 по описа за 2013год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Постъпила е касационна жалба от [фирма], [населено място], чрез процесуален представител адв.Г., срещу решение от 30.05.2013г., постановено по гр.д.№1711/2013г. на Софийски градски съд, в частта, с която след отмяна на решение от 26.11.2012г., постановено по гр.д.№3368/2012г. на Софийски районен съд са уважени предявените от А. Д. Г. искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1-3 КТ, чл.128, т.2 КТ и чл.86, ал.1 ЗЗД.
Касаторът счита, че са налице основания по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване.
Ответникът по касационната жалба А. Д. Г., чрез процесуален представител адв.Г., оспорва наличието на основание за допускане на касационно обжалване. Претендира разноски.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 от ГПК, срещу обжалваемо решение, от легитимирана страна, която имат интерес от обжалването и е процесуално допустима.
Върховният касационен съд, състав на ІІІ гр.отделение на ГК, след преценка на изложените основания за касационно обжалване по чл.280, ал.1 от ГПК намира:
С въззивното решение в обжалваната част след отмяна на първоинстанционното решение са уважени предявените от А. Д. Г. срещу [фирма] искове за признаване за незаконно и отмяната на уволнението му, извършено на основание чл.325, т.1 КТ, за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност „шофьор на автобус”, за заплащане на обезщетение по чл.225, ал.1 КТ, на трудово възнаграждение на основание чл.128, т.2 КТ и обезщетение по чл.86, ал.1 ЗЗД.
Касаторът счита, че е налице основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1 ГПК, по въпроса: „за разпределението на доказателствената тежест по отношение на частен документ без да е искано стартиране на производство по оспорване на истинността на документ и да е твърдяна неистинност на документа”. Поставеният въпрос не е от значение за конкретното дело, по което още в исковата молба ищецът е оспорил съдържанието на молбата-предложение на ищеца в частта за извършените допълнителни удостоверявания от ответника за датата на нейното постъпване. Отделно от това, с приложеното решение №17 от 03.02.2012г. по гр.д.№339/2011г. на ВКС, ІVг.о. не е разрешен поставения от касатора въпрос, а друг – дали медицински документ, удостоверяващ здравословното състояние на лицето, издаден по искане на самото лице, е официален или частен документ и каква е доказателствената му сила.
Касаторът счита, че е налице основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.3 ГПК, по въпроса: „относно изчисляването на сроковете”, които касаторът счита, че е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Касаторът само е посочил разпоредбата на чл.280, ал.1, т.3 ГПК, но не е посочил и не е аргументирал поставеният въпрос да е от значение за точното прилагане на закона и да е от значение за развитие на правото. Съгласно т.4 на ТР №1/2009 от 19.02.2010г.г. по тълк.д.№1/2009г. на ОСГТК на ВКС, правният въпрос от значение за изхода на конкретното дело, разрешен в обжалваното въззивно решение, е от значение за точното прилагане на закона, когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика, или за осъвременяване на тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия. Касаторът не е посочил съдебната практика по поставения въпрос, нуждаеща се за осъвременяване. Съгласно т.4 на ТР №1/2010г. по тълк.д.№1/2009г. на ОСГТК на ВКС, правният въпрос от значение за изхода на конкретното дело, разрешен в обжалваното въззивно решение, е от значение за развитие на правото, когато законите са непълни, неясни или противоречиви, за да се създаде съдебна практика по прилагането им или за да бъде тя осъвременена предвид настъпили в законодателството и обществените условия промени. В случая липсва обосновка в тази насока в изложението на основанието за допускане на касационно обжалване. Отделно от това, в съдебната практика няма колебание, че срока по чл.325, т.1 КТ се изчислява съгласно чл.72, ал.1, изр.3 и 4 ЗЗД и че вземането на отношение към направеното предложение трябва да бъде извършено в 7-дневен срок от получаването на предложението, като този срок включва и задължението за уведомяване по взетото становище /в този смисъл и постановено по реда на чл.290 ГПК решение №400 от 13.05.2010г. по гр.д.№1109/2009г. на ВКС, ІVг.о./. Представеното от касатора решение №406 от 20.12.2012г. по гр.д.№537/2012г. касае случаите когато след депозиране на молба за прекратяване, служителят не се е явявал на работа, не е потърсил и получил известието, изпратено от работодателя по пощата с обратна разписка на домашния му адрес. По делото не е приета за установена такава фактическа обстановка, а правилността на изводите на въззивния съд не може да бъде проверявана при допускането на касационно обжалване, поради което неоснователно се поддържа от касатора, че въззивното решение е постановено в противоречие с посоченото от него решение на ВКС. Отделно от това, тези въпроси не са относими към решаващите мотиви на въззивното решение.
С оглед на изложеното касационното обжалване не следва да бъде допуснато. С оглед изхода на делото и на основание чл.81 ГПК на ответника по касация следва да се присъдят направените разноски за касационното производство в размер на 500лв. – за адвокатско възнаграждение.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на IІІ гр. отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 22.04.2013г., постановено по в.гр.д.№198/2013г. на Пазарджишки окръжен съд.
ОСЪЖДА [фирма] да заплати на А. Д. Г. сумата 500лв. – разноски по делото.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: