О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 181
София, 12.02.2013 год.
Върховният касационен съд на Република България, IІІ гражданско отделение в закрито съдебно заседание на седми февруари две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЯ ЗЯПКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА
ОЛГА КЕРЕЛСКА
разгледа докладваното от съдията Декова
гр.дело №695 по описа за 2012год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Постъпила е касационна жалба от В. М. Т. – Г. от [населено място], срещу решение от 03.04.2012г., постановено по в.гр.д.№48/2012г. на Окръжен съд – Монтана, в частта, с която след като е отменено частично решение от 13.12.2011г., постановено по гр.д.№438/2011г. на Районен съд-Монтана, е постановено, че вина за дълбокото и непоправимо разстройство на брака между страните имат и двамата съпрузи; обезсилено ерешението в частта, с която е осъден В. Д. Г. да заплаща издръжка на малолетното дете Д. чрез неговата майка и законен представител В. М. Т. – Г. на основание чл.1453, ал.4 СК месечна добавка в размер на 40лв.
Касаторът счита, че са налице основанията по чл.280, ал.1, т.1-3 ГПК за допускане на касационно обжалване.
Ответникът В. Д. Г. наличието на основание за допускане на касационно обжалване.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 от ГПК, срещу обжалваемо решение, от легитимирана страна, която има интерес от обжалването и е процесуално допустима.
Върховният касационен съд, състав на ІІІ гр.отделение на ГК, след преценка на изложените основания за касационно обжалване по чл.280, ал.1 от ГПК намира:
С обжалваните части на въззивното решение след частична отмяна на първоинстанционното решение в частта за вината, е постановено, че вина за дълбокото и непоправимо разстройство на брака между страните имат и двамата съпрузи; обезсилено е решението в частта, с която е осъден В. Д. Г. да заплаща издръжка на малолетното дете Д. чрез неговата майка и законен представител В. М. Т. – Г. на основание чл.1453, ал.4 СК месечна добавка в размер на 40лв.
В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване, жалбоподателят, за да обоснове допускане до касационно обжалване на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК поддържа, че въззивното решение е в противоречие с приложените решение №246 от 14.05.2010г. по гр.д.№344/2009г. на ВКС, ІІг.о., решение №458 от 2906.2010г. по гр.д.№1526/2009г. на ВКС, ІVг.о., решение №17 от 30.05.2011г. по гр.д.№110/2010г. на ВКС, ІІг.о. и решение №227 от 20.04.2010г. по гр.д.№917/2009г. на ВКС, ІVг.о. по въпроса: „може ли съдът да обсъжда незаявени факти, обуславящи брачната вина”. Никое от приложените решения не са постановени по бракоразводно дело – с тях не е разрешен въпрос за брачната вина и не е разрешен поставения от касатора правен въпрос. Не е налице основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК за допускане на касационно обжалване, по въпроса за приложението на чл.12 ГПК. С приложените решение №24 от 28.01.2010г. по гр.д.№4744/2008г. на ВКС, Іг.о. и решение №235 от 04.07.2011г. по гр.д.№513/2010г. на ВКС, ІVг.о. е прието, че съдът е длъжен да прецени всички доказателства по делото и да основе решението си върху приетите за установени обстоятелства и върху закона. С въззивното решение съдът не е приел нещо различно по този въпроси. Касае се до оплаквания за допуснати процесуални нарушения от въззивния съд, които не могат да бъдат разгледани в производството по допускане на касационно обжалване, тъй като не са относими към основанията за това по чл.280, ал.1 ГПК, а са относими към основанието за касационно обжалване по чл.281, т.3 ГПК – неправилност на решението поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила, по които касационният съд се произнася при разглеждане на касационната жалба – чл.290 ГПК, ако бъде допуснато касационно обжалване – чл.288 ГПК.
Не е налице основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.2 и т.3 ГПК по въпроса: „може ли да се презумира съществуването на факти без да е установено изрично от доказателствата съществуването им”. Поставеният въпрос не е разрешен с обжалваното решение. Съдът е приел, че не е доказано, че е имало скандали между съпрузите, а дори ида се приеме, че е имало такива, това е станало по-скоро по повод на отказа на ищцата да се върне при съпруга си, а не поради неговото виновно поведение. Касае се до въприемане на фактическата обстановка от въззивния съд, като това дали изводите на съда са обосновани или не, не може да бъде проверявано в производството по допускане на касационно обжалване, а само при разглеждане на делото, ако бъде допуснато. Отделно от това, в приложените решения, е прието, че не може да се презумира, че предаването на суми или вещи от едно лице на друго става на основание договор за заем, сключен между тях, а това трябва да се установи с допустими от закона доказателства, каквито въпроси не са разрешени от въззивния съд по бракоразводното дело.
В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване, жалбоподателят поддържа, че е налице основание по чл.280, ал.1, т.3 ГПК за допускане до касационно обжалване на въззивното решение по въпроса: „в брачния процес съединява ли се задължително наред с иска за издръжка и иска за добавка към издръжката; искането за добавка само с исковата молба ли се заявява, или е допустимо да бъде заявено с отделно искане в хода на съдебния процес”. Разпоредбата на чл.143, ал.4 СК не е неясна, непълна или противоречива и не се нуждае от тълкуване. Добавката към определената по съдебен ред издръжка не може да се присъди от съда служебно, а само по искане по чл.143, ал.4 СК за присъждане на добавка към определена от съда издръжка, което искане може да бъде предявено за съвместно разглеждане в производството за издръжка или в самостоятелно производство, след като размерът на присъдената издръжка е определен с влязло в сила решение.
С оглед изложеното не следва да се допусне касационно обжалване на въззивното решение.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на IІІ гр. отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение от 03.04.2012г., постановено по в.гр.д.№48/2012г. на Окръжен съд – Монтана.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: