3
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 835
София, 30.07.2010
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховен касационен съд на Република България , Трето гражданско отделение в закрито заседание на двадесет и втори юли две хиляди и десета година, в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЯ ЗЯПКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА
ОЛГА КЕРЕЛСКА
След като изслуша докладваното от съдията К. гр.д.№ 400/2010 год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на В. Д. П. от[населено място], чрез пълномощника й адв. Ал. Н. Ж., срещу решение № 189 от 28.10.2009 год. по гр.д. № 254/2009 год. на Г. окръжен съд , в частта, в която е потвърдено решението на Г. районен съд по гр.д. № 731/2008 год., с което са отхвърлени предявените от нея срещу [фирма],[населено място] искове за заплащане на обезщетение за имуществени вреди в размер на 70 000 лв. пропуснати ползи, изразяващи се в размера на месечната издръжка , която е получавала от загиналия й син В. Ж. Ц. и в размер на сумата от 7 622,73 лв., представляваща размера на заеми на загиналия й син към банки и физически лица и е прекратено производството по предявения от нея установителен иск , с който се иска да бъде признато за установено, че В. Ц. е получавал трудово възнаграждение в размер на 1 000 лв. месечно, поради липса на правен интерес, както и в частта за разноските.
В касационната жалба се правят оплаквания за неправилност на решението в обжалваната част. Иска се неговата отмяна и постановяване на ново решение, с което предявените искове да бъдат уважени изцяло.
Ответникът по касация [фирма][населено място] не взема становище както по допустимостта на касационното обжалване , така и по основателността на касационната жалба по същество.
Касационната жалба е подадена в законоустановения срок , от надлежна страна и срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима.
Независимо от процесуалната й допустимост, обусловена от нейната редовност , за да бъде допусната до разглеждане по същество, следва да се изпълнени критериите, въведени с ГПК / обн. Д.в. бр. 59 от 20.07.2007 год./ за допустимост на касационното обжалване.
На първо място страната , която се домогва до касационно обжалване на постановеното въззивно решение следва да формулира материалноправен или процесуалноправен въпрос, който да е бил предмет на разглеждане в обжалваното решение и да е обусловил изхода на конкретното дело.
Въпросът следва да е посочен , респ. формулиран от страната като касационната инстанция може само да уточни и конкретизира същия, но не и да го извежда от наведените от касатора доводи, което би представлявало нарушение на диспозитивното начало в процеса / т. 1 от ТР№1 /2009 год. на ОСГКТК на ВКС /.Според цитираното тълкувателно решение липсата на такъв въпрос е достатъчно основание касационното обжалване да не бъде допуснато.
На второ място касаторът следва да е посочил и обосновал на наличие на едно или няколко от допълните основания /предпоставки/ за допустимост на касационното обжалване, визирани в разпоредбата на чл. 280,ал.1,т.1,2 и 3 ГПК
В случая , касаторът обжалва решението на въззивният съд , постановено по три от обективно съединените с исковата молба искове. Досежно решението в частта, в която е отхвърлен иска за присъждане на обезщетение за имуществени вреди в размер на 7 622,73 лв. , представляваща заеми на загиналия й син и в частта, в която е прекратено производството по предявения установителен иск, касаторката не е формулирала никакъв правен въпрос, породи което само на това основание касационно обжалване на решението в тази част не следва да се допуска.
По въпроса относно дължимостта на издръжката в конкретната хипотеза / претендирана по чл. 200 ,ал.1 КТ като пропуснати ползи от смъртта на починалия в резултат на трудова злополука неин син/ , касаторката е посочила, че с въззивното решение въпроса е решен в противоречие с практиката на ВКС. В тази насока се позовава на Решение № 339/ 16.05.1995 год. по гр.д. № 178/1995 год. на ВС, I г.о. , Р № 1424/22.05.1957 год. по гр.д. № 3129/1957 год. на ВС ДУ г.о.
Доколкото става въпрос за незадължителна практика на ВС , визираното от касаторката основание за допустимост на касационното обжалване, следва да се квалифицира по чл. 280,ал.1,т.2 ГПК. По повдигнатия от нея въпрос и предвид посочените и представени от нея решения обаче , не се установява наличие на това основание за допустимост на касационното обжалване.
За да отхвърли този иск въззивният съд е приел, че установеното по делото финансово подпомагане от страна на загиналия син е било проява на изпълнение на нравствен дълг и участие в издръжката на общото
домакинство , в което е живял заедно с ищцата и брат му. Доколкото няма съдебно присъждане на ежемесечна издръжка, дължима на ищцата, за претендирания период, не може да се приеме, че има пропуснати ползи.
Представеното по делото решение № 339/16.05.1995 год. по гр.д. № 178/1995 год. на ВС, I г.о. третира съвсем различна хипотеза – а именно правото на иск по чл. 59 ЗЗД на един от наследниците, към останалите такива в случай, че е давал издръжка на починалия наследодател. Този въпрос , макар и в друг аспект е третиран и в решение № 1424/22.05.1957 год. по гр.д. №3129/1957 год.
Следователно цитираните решения нямат отношения към настоящата хипотеза, поради което не могат да бъдат преценявани в аспекта на основанието по чл. 280,ал.1,т.2 ГПК.
По изложените съображения, касационно обжалване на въззивното решение,не следва да се допуска.
Доколкото не се допуска касационно обжалване на решението по същество , не следва да се разглежда и касационната жалба в частта досежно разноските.
Мотивиран от изложеното, Върховният касационен съд , състав на
I. г.о.
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване решение № 189 от 28.10.2009 год. по гр.д. № 254/2009 год. на Г. окръжен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: