О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 109
София, 22.01.2014 год.
Върховният касационен съд на Република България, IІІ гражданско отделение в закрито съдебно заседание на четиринадесети октомври две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЯ ЗЯПКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА
ОЛГА КЕРЕЛСКА
разгледа докладваното от съдията Декова
гр.дело №3372 по описа за 2013 год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Постъпила е касационна жалба от Българска национална телевизия, чрез процесуален представител адв.Р., срещу решение от 11.01.2013г., постановено по гр.д.№15384/2012г. на Софийски градски съд, с което е потвърдено решение от 22.07.2012г. по гр.д.№39423/2011г. на Софийски районен съд за уважаване на предявените от С. Б. С. искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1-3 КТ.
Касаторът счита, че са налице основания по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване.
Ответникът по касационната жалба С. Б. С., чрез процесуален представител адв.Н., оспорва наличието на основание за допускане на касационно обжалване. Претендира разноски.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК, срещу обжалваемо решение, от легитимирана страна, която има интерес от обжалването и е процесуално допустима.
Върховният касационен съд, състав на ІІІ гр.отделение на ГК, след преценка на изложените основания за касационно обжалване по чл.280, ал.1 от ГПК намира следното:
С въззивното решение е потвърдено първоинстанционното решение за уважаване на предявените от С. Б. С. срещу Българска национална телевизия, искове за признаване за незаконно и отмяна на уволнението му, извършено на основание чл.328, ал.1, т.2 КТ – съкращение в щата; за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност „видеотехник” и за заплащане на обезщетение на основание чл.334, ал.1, т.3 КТ в размер на 2475,90лв.
Въззивният съд е приел, че уволнението е незаконосъобразно на приложеното от работодателя основание по чл.328, ал.1, т.2 КТ – съкращение в щата, поради това, че подборът не е извършен в съответствие с критериите по чл.329 КТ.
В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване, касаторът, за да обоснове допускане до касационно обжалване по чл.280, ал.1 т.1 ГПК поставя въпроси: „може ли въззивният съд да се произнесе по порок на заповедта за уволнение, който не е въведен от ищеца в исковата молба” и „представлява ли съществено процесуално нарушение на първоинстанционния съд липсата на доклад, който да отделя спорното от безспорното, да дава указания за това кои са подлежащите на доказване факти и обстоятелства и чия е тежестта на доказване на тези факти”, не са разрешени от въззивния съд /въззивният съд е приел, че законността на уволнението е оспорена с исковата молба и поради неизвършен подбор съобразно с критериите по чл.329 КТ и че по делото има изготвен доклад, а въпросите се отнасят до липса на релевирано основание за незаконосъобразност на уволнението и липса на доклад/. По поставения въпрос: „има ли задължение въззивният съд при нарушение на чл.146 ГПК от първоинстанционния съд да извърши опороченото действие като изготви доклад по делото и укаже на страните фактите, които се нуждаят от доказване” касаторът счита, че с доклада не са му дадени от първоинстанционния съд указания да докаже, че в подбора са взели участие всички лица, заемащи длъжността „видеотехник”. В доклада по делото първоинстанционният съд е указал на работодателя, че негова е доказателствената тежест по предявения иск с правно основание чл.344, ал.1, т.1 КТ да докаже, че е извършен подбор във връзка с релевираното в исковата молба основание за незаконосъобразност на уволнението. Поради това не е налице твърдяното от касатора противоречие на въззивното решение с решение №193 от 27.06.2012г. по гр.д.№1259/2011г. на ВКС, ІІІг.о., с което е прието, че в доклада на първоинстанционния съд по чл.146 ГПК не се съдържат конкретни указания за кои от твърдените факти страните не сочат доказателства. Сочи се и противоречие на въззивното решение по поставените въпроси с ТР № 1/2013г. по тълк.д.№1/2013г. на ОСГТК на ВКС, т.1, което обаче е по друг въпрос, а именно по въпроса: какви са правомощията на въззивната инстанция при разглеждане и решаване на делото предвид разпоредбата на чл. 269, изр. 2 ГПК, според която служебната му проверка има за предмет валидността и допустимостта /в обжалваната част/ на първоинстанционното решение, а по останалите въпроси въззивният съд е ограничен от посоченото в жалбата.
По поставения въпрос: „при определяне на кръга от лицата, които следва да бъдат включени в подбора по чл.329 КТ, разликите в трудовите функции могат ли да произтичат от разлики в естеството на възложената работа в различни структурни звена на предприятието на работодателя, обусловено от различна структура” неоснователно се сочи противоречие на въззивното решение с решение №491 от 03.01.2013г. по гр.д.№1451/2011г. на ВКС, ІVг.о., с което не е разрешен поставения въпрос, а въпрос дали участва в подбора временно назначен служител на друга щатна бройка за същата длъжност. Поставените въпроси: „подлежат ли на съдебен контрол във връзка с подбора и въпросите кои са лицата, извършили подбора” и „ подлежат ли на самостоятелен съдебен контрол за законосъобразност решенията на комисията като помощен орган по извършването на подбора, респ. наличието на порок при вземането на решението от помощния орган, означава ли порок при формиране на волята на работодателя, когато преценката на работодателя за лицата съвпада с оценката на помощния му орган”, не са относими към решаващите мотиви на въззивното решение за незаконосъобразност на подбора, поради което не са от значение за конкретното дело. По твърдяното противоречие с представено решение на СРС, с което е прието, че подборът е законосъобразен, касаторът не сочи правния въпрос от значение за конкретното дело, разрешен от въззивния съд, като общо основание за допускане на въззивното решение до касационен контрол. К. съд не е длъжен и не може да извежда правния въпрос като общо основание за допускане на въззивното решение до касационно обжалване от доводите за неправилност на въззивното решение. Непосочването на правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, само по себе си е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване, съгласно ТР №1/2009г. по тълк.д.№1/2009г. на ОСГК на ВКС.
Предвид изложеното не следва да се допусне касационно обжалване на въззивното решение. С оглед изхода на делото и на основание чл.81 ГПК на ответника по касация следва да се присъдят направените разноски за касационната инстанция в размер на 1000 лв. – за адвокатско възнаграждение.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на IІІ гр. отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 11.01.2013г., постановено по гр.д.№15384/2012г. на Софийски градски съд.
ОСЪЖДА Българска национална телевизия да заплати на С. Б. С. сумата 1000лв. – разноски по делото.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: