О П Р Е Д Е Л Е Н И E
№ 919
гр. София, 21.07.2011 г.
Върховният касационен съд на Република България, Трeто гражданско отделение в закрито заседание на осемнадесети юли две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЯ ЗЯПКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА
ОЛГА КЕРЕЛСКА
като изслуша докладваното от съдията Надя Зяпкова гр. дело № 411 по описа за 2011 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 от ГПК.
Образувано е по касационни жалби на ответниците С. Н. Ф. чрез процесуален представител С. Г. и Н. В. П. и П. В. П., двамата чрез процесуален представител Т. В. срещу въззивно решение на Окръжен съд-Хасково от 02.12.2010 г., постановено по гр. д. № 574/2010 г., с което е потвърдено решение на Районен съд-Хасково от 07.07.2010 г., постановено по гр. д. № 1591/2009 г., с което са обявени за нищожни на основание чл. 26, ал. 2, пр. 1 ЗЗД обективираните в НА № 194/2006 г. и НА № 41/2006 г. договори за покупко – продажба на две западни тавански помещения и на две южни тавански помещения – част от тавански етаж на триетажна жилищна сграда, находяща се в [населено място], [улица], с идентификатор 77195.736.89.1 по кадастралната карта на [населено място], одобрена със Заповед № РД – 18 – 63/05.10.2006 г. на ИД на АК – [населено място] и на основание чл. 124, ал. 1 ГПК е признато за установено по отношение на Л. М. И., М. Б. И., Н. В. П., П. В. П. и Славей Н. Ф., че З. Д. С. и Х. П. С. са собственици на 1/3 ид. ч. от таванския етаж на описаната срада; отхвърлено е направеното на основание чл. 537, ал. 2 ГПК искане за отмяна на посочените нотариални актове.
С изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК на касатора С. Н. Ф. се твърди, че въззивният съд се е произнесъл по материалноправен въпрос, който е решен в противоречие с практиката на ВКС и е решаван противоречиво от съдилищата – основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 и 2 от ГПК. Позовава се и прилага съдебна практика.
С изложението на касаторите Н. В. П. и П. В. П. се твърди, че въззивният съд се е произнесъл по материалноправни и процесуалноправни въпроси, които са решени в противоречие с практиката на ВКС, решавани са противоречиво от съдилищата и са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото – основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1, 2 и 3 от ГПК. Позовават се и прилагат съдебна практика.
От ответниците по касация З. Д. С. и Хр. П. С. е подаден писмен отговор на жалбите чрез процесуален представител адвокат М. Г.. Претендират присъждане на направените пред настоящата инстанция разноски.
Касационните жалби са подадени от легитимирана страна срещу подлежащ на обжалване съдебен акт на въззивен съд с цена на иска на всеки един от предявените искове над 5 000 лв. в срока по чл. 283 ГПК и са процесуално допустими.
За да се произнесе по допустимостта на касационното обжалване Върховният касационен съд, Трето гражданско отделение констатира следното:
За да остави в сила решението на първоинстанционния съд, въззивната инстанция е посочила, че от изложените факти и обстоятелства и от приложените по делото доказателства е видно, че страните по делото са собственици на триетажна жилищна сграда, ведно с гаражи, находяща се в [населено място], [улица], с индентификатор 77195.736.89.1 по кадастралната карта на града, в режим на етажна собственост или са собственици на по един етаж от сградата и на по един гараж. А таванският етаж на сградата, с оглед на неговите пространствени размери и архитектурен проект, представлява едно общо помещение в съсобственост на етажните собственици при съответните им идеални части.
За да уважи иска с правно основание чл. 26, ал. 2, предл. 1 ЗЗД въззивният съд е приел, че не съществуват самостоятелно обособени обекти – две западни тавански помещения и две южни тавански помещения в таванския етаж на сградата, поради което същите не могат да бъдат предмет на договор за покупко – продажба, както и че в случая не е налице хипотезата на продажба на бъдеща вещ.
По касационната жалба на С. Н. Ф.:
Касаторът с изложението към жалбата е формулирал следния материалноправен въпрос: представлява ли невъзможен предмет по смисъла на чл. 26, ал. 2, пр. 1 от ЗЗД недвижим имот, обект на договор за покупко – продажба, който въпреки че не съществува юридически, е фактически обособен. Според касатора, въззивният съд е дал разрешение на този въпрос в противоречие с практиката на Върховния касационен съд, а също така този въпрос се решава противоречиво от съдилищата.
Съгласно чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК и с оглед разясненията, дадени с ТР № 1/2009 г. на ВКС, ОСГТК неправилно е позоваването на предпоставките за допускане на касационно обжалване по т. 1 на чл. 280, ал. 1 от ГПК. Посочените и приложени решения на Върховния касационен съд са постановени по реда на отменения Граждански процесуален кодекс и нямат силата на задължителна съдебна практика по смисъла на посоченото основание за допустимост на обжалването пред ВКС.
Не е налице и хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 2 от ГПК. Същата предпоставя правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело да е в противоречие с дадено разрешение на същия въпрос по приложението на правната норма в друго влязло в сила съдебно решение. Съдебни решения на ВКС № 623/23.09.2009 г. по гр. д. № 2022/2008 г., ВКС, ІІІ г. о. и № 154/28.04.2009 г. по гр. д. № 5817/2007 г., ВКС, І г. о. са постановени в производство по чл. 218а, ал. 1, б. „а” ГПК /отм./, отменителни са и не могат да бъдат преценявани като основание за касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК. А и с тези решения не е дадено различно разрешение на сочения от касатора материалноправен въпрос по приложението на чл. 26, ал. 2, пр. 1 от ЗЗД. Както с тези решения, така и с решението на Хасковски окръжен съд е изследван въпросът налице ли е в случая изначална липса на предмет, т. е. вещта, предмет на сделката да не съществува въобще /фактическа липса на предмет/, или същата е обективирана физически, но не съществува в правния мир поради законова забрана /юридическа липса на предмет/. Извършена е от съда преценка съобразно данните по делото дали на по–късен етап предметът на сделката не би могъл да бъде обособен, било то фактически или юридически, т. е. дали не е налице хипотезата на продажба на бъдеща вещ. Различието в крайните изводи на цитираните съдебни актове и обжалваното съдебно решение не е обусловено от различно разрешение по поставения за разглеждане въпрос, а се дължи на особеностите на всеки отделен случай съобразно конкретните факти и обстоятелства от значение за решаването на правния спор по съществото му.
По тези съображения не е налице основание за допускане на касационно обжалване на въззивното решение по жалбата на С. Н. Ф..
По касационната жалба на Н. В. П. и П. В. П.:
С изложението по допустимостта на обжалването пред ВКС касаторите не са формулирали точно и ясно материалноправни и процесуалноправни въпроси по смисъла на чл. 280, ал. 1 от ГПК. От съдържанието на изложението могат да се формулират следните въпроси: как се определя статутът на таванско помещение на сграда в режим на етажна собственост, когато същото не е посочено в актовете за собственост на етажните собственици, който правен въпрос според касаторите е решен от въззивния съд в противоречие с ТР № 34/1983 г. на Върховния съд; следва ли гражданското дело да се спре на основание чл. 229, ал. 1, т. 4 от ГПК до приключването на висящо административно производство, който правен въпрос според касаторите е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото; произнасянето по нередовна искова молба е правен въпрос, който според касаторите е решаван противоречиво от съдилищата; допустимо ли е съдът да се произнесе по искане за отмяна на нотариален акт, който не е издаден в охранително производство, който въпрос според касаторите е решен в противоречие с ТР № 178/1986 на Върховния съд и е решаван противоречиво от съдилищата; налице ли е хипотезата на чл. 92 от ЗС в случаите, когато суперфициарният собственик на земята е учредил право на строеж на трети лица за три жилищни етажи и гаражи, без таванското помещение и става ли той негов собственик по приращение; нищожна ли е на основание чл. 26, ал. 2, пр. 1 от ЗЗД сделка с възможен по принцип предмет.
По първия поставен от касаторите въпрос, настоящият състав намира, че въззивният съд не се произнесъл в противоречие с ТР № 34/1983 г. на Върховния съд. Съобразявайки дадените с това тълкувателно решение разрешения съдът е приел, че в случая таванското помещение е обща част по предназначение и като съсобствено същото или части от него не могат да бъдат обект на разпореждане без съгласието на всички етажни собственици.
Въпросите свързани със спирането на едно производство, произнасяне от съда по нередовна искова молба и наличието на приращение по чл. 92 от ЗС, не са правни въпроси по смисъла на чл. 280, ал. 1 от ГПК, тъй като по тези въпроси липсва обсъждане и произнасяне с обжалваното решение и тези правни въпроси не са били от значение за формираните от въззивната инстанция правни изводи.
По въпроса дали една сделка е нищожна при предмет, който е възможен по принцип, настоящият състав изложи подробни мотиви във връзка с касационната жалба на Славей Н. Ф.. Следва да се добави, че юридическата липса на предмет би могла да бъде преодоляна, когато законът изрично позволява това. В случая, няма пречка да се обособят отделни тавански помещения, прилежащи към всеки апартамент или да се узаконят съществуващите такива при спазване на съответните законови разпоредби, но затова е необходимо съгласие в тази насока на всички етажни собственици.
Съдебното решение на Хасковския районен съд по иска с правно основание чл. 537, ал. 2 ГПК е влязло в сила, тъй като не е било предмет на въззивните жалби на страните и съответно-предмет на съдебен контрол от въззивната инстанция.
По тези съображения не е налице основание за допускане обжалване на въззивното решение и по тази жалба.
Искането на ответниците по касация за присъждане на сторените от тях разноски пред настоящата инстанция е основателно. По делото са приложени доказателства за платено от тях адвокатско възнаграждение в размер на сумата 300.00 /триста/ лева за изготвяне на отговор от процесуалния им представител на подадените касационни жалби-договор за правна защита и съдействие № 13/16.02.2011 г.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение на Окръжен съд-Хасково № 346/2.12.2010 г., постановено по гр. д. № 574/2010 г. по описа на същия съд.
ОСЪЖДА С. Н. Ф., Н. В. П. и П. В. П. да заплатят на З. Д. С. и Х. П. С. сумата 300.00 /триста/ лева разноски пред настоящата инстанция.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: