Определение №957 от 29.7.2011 по гр. дело №323/323 на 3-то гр. отделение, Гражданска колегия на ВКС

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 957

гр.София, 29.07.2011 год.

Върховният касационен съд на Република България, IІІ гражданско отделение в закрито съдебно заседание на двадесет и седми юли две хиляди и единадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЯ ЗЯПКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА
ОЛГА КЕРЕЛСКА

разгледа докладваното от съдията Декова
гр.дело №323 по описа за 2011 год., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.288 от ГПК.
Постъпила е касационна жалба от [фирма], [населено място], срещу решение от 22.11.2010г., постановено по в.гр.д.№668/2010г. на Кюстендилски окръжен съд, с което след отмяна на решение от 30.08.2010г. по гр.д.№1236/2010г. на Кюстендилски районен съд, са уважени предявените от И. С. А. искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1-3 от КТ.
Касаторът счита, че са налице основания по чл.280, ал.1, т.2/неправилно се сочи т.1/ и т.3 от ГПК за допускане на касационно обжалване.
Ответникът И. С. А. оспорва наличието на основание за допускане на касационно обжалване. Претендира разноски.
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е в срока по чл.283 от ГПК, срещу обжалваемо решение, от легитимирана страна, която има интерес от обжалването.
Върховният касационен съд, състав на ІІІ гр.отделение на ГК, след преценка на изложените основания за касационно обжалване по чл.280, ал.1 от ГПК намира:
С въззивното решение след отмяна на първоинстанционното решение са уважени предявените от И. С. А. срещу [фирма] искове за признаване за незаконно и отмяна на уволнението му поради намаляване обема на работа; за възстановяване на заеманата длъжност и за заплащане на обезщетение по чл.225, ал.1 от КТ.
В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване касаторът [фирма], за да обоснове допускане на касационно обжалване на основание чл.280, ал.1,т.2 от ГПК, сочи, че въпросът за професионалните умения при подбора по чл.329 от ГПК е разрешен от въззивния съд в противоричие с решение №810 от 30.09.1992г. по гр.д.№1016/1992г. на ВС, ІІІг.о. Доводите са неоснователни. В посоченото решение е прието, че законовият критерий „квалификация” не означава само съответен образователен ценз, а картина на деловите и професионалните качества и умение за изпълнение на дадена длъжност. Докато във въззивното решение е прието, че в случая критерият професионална квалификация не е приложен при подбора, видно от протокола на комисията, на който работодателят се е позовал за извършване на подбора. В изложението касаторът счита, че съдебната практика по приложението на чл.329, ал.1 от КТ следва да бъде променена, като се приеме, че във всички случаи подборът е субективно право на работодателя, а не негово задължение. По приложението на чл.329, ал.1 от КТ има установена съдебна практика, която не се нуждае от промяна. Тя е обективирана и в посоченото от касатора решение, че при прекратяване на трудовото правоотношение при закриване на част от предприятието, както и при съкращение в щата или намаляване обема на работа, работодателят не е задължен да извърши подбор в случаите, когато дадената длъжност се изпълнява единствено от съкращавания работник. В този случай правото на подбор е уредено в полза на работодателя. Когато съответната длъжност се изпълнява от няколко работници или служители, при съкращение на един или няколко от тях, подборът е задължителен съобразно критериите по чл.329, ал.1 от КТ. Доводите на касатора, почерпани от отмяната на социалните критерии при подбора, не обосновават необходимост от промяна на установената съдебна практика.
Предвид изложеното не е налице основание за допускане на касационно обжалване на въззивното решение. С оглед изхода на спора на ответника по касация следва да бъдат присъдени направените разноски в настоящата инстанция за адвокатско възнаграждение в размер на 240лв.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на IІІ гр. отделение

О П Р Е Д Е Л И:

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 22.11.2010г., постановено по в.гр.д.№668/2010г. на Кюстендилски окръжен съд .
ОСЪЖДА [фирма], [населено място], да заплати на И. С. А. от [населено място] сумата 240лв. – разноски по делото.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:

Scroll to Top