2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 129
София, 02.02. 2011г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховен касационен съд на Република България , Трето гражданско отделение в закрито заседание на петнадесети ноември две хиляди и десета година, в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЯ ЗЯПКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА
ОЛГА КЕРЕЛСКА
След като изслуша докладваното от съдията К. гр.д.№ 1008 /2010 год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [община] против решение № 44/12.01.2010 год. , постановено по гр.д. №323/2009 год. на САС, ГК, 4-ти състав, с което е оставено в сила решение от 23.05.2008 год. , постановено по гр.д. № 220/2007 год. на Б. окръжен съд , с което [община] е осъдена да заплати на С. С. Г. от[населено място] сумата 26 300 лв. , представляваща обезщетение за претърпени от него вреди в резултат на виновно бездействие на длъжностни лица на общината и сумата 17 046,91 лв., обезщетение по чл. 86 ЗЗД за забавено изплащане на главницата за периода от 26.05.2000 год. до 15.03.2005 год. и 1626 лв. разноски по делото.
В касационната жалба се правят оплаквания за неправилност на решението в обжалваните части поради нарушение на материалния закон и съдопроизводствените правила.
Касаторът моли решението да бъде отменено и вместо него да бъде постановено ново решение, с което исковете да бъдат отхвърлени.
Ответниците по касация М. Н. Г., К. С. С. и В. С. С. , наследници и правоприемници на С. С. Г., чрез адв. Р. С. оспорват както допустимостта на касационното обжалване, така и основателността на касационната жалба по същество , в писмен отговор по делото.
Върховният касационен съд, състав на 3-то г.о., приема следното:
Касационната жалба е подадена в законоустановения срок , от надлежна страна и срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт,съгл. чл. 280,ал.2 ГПК, поради което е процесуално допустима.
Независимо от процесуалната допустимост на жалбата, обусловена от нейната редовност , за да бъде допуснато касационно обжалване на въззивното решение , следва да се изпълнени допълнителните критерии, въведени с ГПК / обн. Д.в. бр. 59 от 20.07.2007 год./.
На първо място страната , която се домогва до касационно обжалване на постановеното въззивно решение следва да формулирала материалноправен или процесуалноправен въпрос, който да е бил предмет на разглеждане в обжалваното решение и да е обусловил изхода на конкретното дело.Съдът може само да уточни или конкретизира визиран от страната въпрос, но не и служебно да го формулира, което би нарушило диспозитивното начало в процеса и равнопоставеността на страните в него.
На второ място касаторът следва да посочи в коя от хипотезите на чл. 280,ал.1 ГПК попада визирания от него въпрос като обоснове наличието на съответната хипотеза и представи съответните съдебни актове , ако се позовава на противоречива съдебна практика / основание по чл. 280,ал.1,т.2 ГПК/
В случая касаторът не е формулирал правен въпрос по см. на чл. 280,ал.1 ГПК.
В представеното от него изложение по чл. 284,ал.3,т.1 ГПК преди всичко се правят оплаквания и развиват доводи за неправилност на обжалваното решение , които могат да се квалифицират като нарушение на материалния закон и необоснованост – касационни основания за отмяна по чл. 281,т.3 ГПК. Тези оплаквания обаче могат да се обсъждат едва в производството по чл. 290 ГПК, в случай че касационното обжалване бъде допуснато, но не и в настоящото производство.
Въпросът за точното прилагане на разпоредбите на чл. 55а ЗПИНМ и чл. 39 от с.з./ посочен в т. ІІ.1 от изложението/ не е обуславящ изхода на делото пред въззивния съд. Спорният и съществен въпрос по делото не е бил този по кой ред е бил отчужден имота, а дали са налице предпоставките за ангажиране отговорността на държавата по реда на чл. 1,ал.1 ЗОДОВ доколкото след извършеното отчуждаване, на ищеца не е било изплатено обезщетение за отчуждения му имот. В тази връзка съдът е приел , че имотът на ищеца е бил отчужден, че същият не е бил своевременно и по предвидения от закона ред обезщетен, че това се дължи на бездействие на длъжностните лица от администрацията на общината и че неизплатеното обезщетение представлява вреда за ищеца , за която общината дължи обезщетение, равняващо се на дължимото обезщетение за отчуждения имот. Следователно визираният от касатора въпрос за точното приложение на чл. 55а ЗПИНМ и чл. 39 от ЗПИНМ в случая няма характер на правен въпрос по чл. 280,ал.1ГПК.
С оглед на това не се налага излагане на съображения дали този въпрос е от значение за точното приложение на закона и развитие на правото тоест дали е налице допълнителния критерий по чл. 280,л.1,т.3 ГПК, посочен от касатора.
Формулирането на правен въпрос е основната, обща предпоставка за допустимост на касационното обжалване. С оглед на това, липсата на такъв, е достатъчно основание касационното обжалване в случая да не бъде допуснато.
Мотивиран от горното и на осн. чл. 288 ГПК, Върховният касационен съд , състав на ІІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 44/12.01.2010 год. , постановено по гр.д. №323/2009 год. на САС, ГК,4-ти състав.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: