О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 1060
София, 30.09.2011 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховен касационен съд на Република България , Трето гражданско отделение в закрито заседание на двадесет и седми септември две хиляди и единадесета година, в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЯ ЗЯПКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА
ОЛГА КЕРЕЛСКА
След като изслуша докладваното от съдията КЕРЕЛСКА гр.д.№ 536/2010 год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на А. К. М. , Й. Г. Т. и Р. Х. от [населено място] срещу решение по в.гр.д. № 2559/2009 год. на Варненския окръжен съд , с което е оставено в сила решение № 1482/13.05.2009 год. , по гр.д. № 1875/2005 г.о. на Варненския районен съд , с което е обявен за относително недействителен спрямо Н. Г. В., договор за дарение на недвижим имот , оформен с НА №188, том І, , нот. д. № 188/2004 год. на нотариус Б. В. , с който А. К. М. е дарила К. Х. Т. с описания в акта недвижим имот : ? ид. част от вилна сграда, ведно с 200 кв.м. ид ч. от дворно място, върху което е построена сградата, с площ от 750 кв.м. , находящо се в [населено място] , общ. Бяла , обл. В. и са присъдени разноски.
С касационната жалба се правят оплаквания за допуснати съществени нарушения на процесуалния закон . Иска се решенията на първоинстанционния и въззивния съд да бъдат обезсилени и производството по делото да бъде прекратено.
В представеното изложение на основанията за допустимост на касационното обжалване по чл. 284,ал.3,т.1 ГПК , касаторите се позовават на недопустимост на въззивното решение.Сочи се и че решението е постановено при съществени нарушения на процесуалния закон ,изразяващи се в нарушение на чл. 183,ал.1 във вр. чл. 182,ал.1,б. „г” и чл. 192,ал.2 ГПК / отм. /, чл. 120 ГПК / отм. /, нарушение на диспозитивното начало в процеса и принципа на равнопоставеност на страните.
Ответникът по касационната жалба Н. Г. В. от [населено място], чрез адв. Ал. К. оспорва основателността на касационната жалба по същество, в писмен отговор по делото.
Върховният касационен съд, състав на 3-то г.о. с оглед правомощията по чл. 288 ГПК , приема следното :
Жалбата е подадена в законоустановения срок, от надлежна страна и срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима.
Не са налице обаче предвидените от закона условия за допустимост на касационното обжалване.
С ТР №1/19.02.2010 год. на ВКС по тълк. д. №1/2009 год. на О. се възприе становището, че вероятната недопустимост или нищожност на обжалваното въззивно решение представлява самостоятелно основание / извън посочените в чл. 280,ал.1, т.1,2 и 3 ГПК / обуславящо допустимост на касационното обжалване, за което съдът следи служебно. С оглед на това, ако решението е вероятно нищожно или недопустимо , касационното обжалване следва да се допусне дори и без изрично позоваване на това основание от страна на касатора.
В случая, макар касаторът изрично да се позовава на недопустимост на обжалваното решение, това основание за допустимост на касационното обжалване, не е налице. Съображенията за това са следните:
Безспорно първоинстанционното решение / с дата 13.05.2009 год./ , е постановено по отношение на К. Х. Т. след като същият вече е бил починал / 18.02.2007 год./. Това е било констатирано с определението на първоинстанционния съд от 15.06.2009 год. , с което на осн. чл. 120 ГПК / отм./ на мястото на починалата страна са конституирани наследниците – А. К. М. / първоначален ответник в процеса/ , Й. Г. Т. и Р. К. Х.. Видно от приложените съдебни книжа, новоконституираните страни са били уведомени за постановеното от първата инстанция решение като вторите двама са се присъединили към подадената въззивна жалба от А. К. М., по която е образувано гр.д. № 2559/2009 год. на Варненския окръжен съд.Същите надлежно са участвали във въззивното производство като с протоколно определение от 09.02.2010 год. съдът им е дал възможност да поискат преповтаряне на извършените пред първата инстанция процесуални действия, в които не са участвали .В тази връзка е поискано и съдът е извършил преразпит на разпитаните пред първата инстанция свидетели.
При тези обстоятелства въззивното решение не е постановено при сочения от касаторите порок, водещ до неговата недопустимост. Действително първоинстанционното решение е било постановено при липса на една страна/ правен субект/ в процеса – единият от посочените в исковата молба ответници е бил починал, а на неговото място към този момент , не са били конституирани неговите правоприемници. Производството по делото обаче не е приключило и този порок е бил отстранен с последващите процесуални действия на съда. Доколкото въззивната инстанция е втора първа инстанция и решава спора по същество, след като наследниците на ответника са били надлежно конституирани като негови правоприемници в процеса , не е имало пречка да се повторят процесуалните действия, в които не са участвали, с което правото им на участие в процеса е защитено.
С оглед на това постановеното въззивно решение, с което се потвърждава първоинстанционното такова, не е недопустимо. Такова би било в случай, че една от страните е починала преди постановяване на въззивното решение и независимо от това същото е постановено по отношение на нея без да са конституирани нейните правоприемници. С оглед на това цитираното решение № 622/24.10.2002 год. по гр.д. № 110/2002 год., ВКС, 1-во г.о., което касае такъв случай, не е относимо към настоящия казус.
Останалите твърдяни в изложението процесуални нарушения, не обосновават евентуална недопустимост на въззивното решение, а съставляват твърдения за неправилност на решението , поради допуснати процесуални нарушения.
Същевременно във връзка с тях касаторът не е посочил процесуално- правен въпрос, който да е разрешен при условията на чл. 280 ,ал.1, т.1,2 или 3 ГПК.
С оглед на това не са налице предвидените от закона предпоставки за допустимост на касационното обжалване.
В представения по делото отговор – ответникът по касационната жалба Н. Г. В. е поискала присъждане на разноски . По делото обаче не е представен документ, от който да се установява, че такива са били направени в настоящото производство. С оглед на това разноски не следва да се присъдят.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, състав на 3-то г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №1593/20.12.2010 год. по в.гр.д. № 2559/2009 год. на Варненския окръжен съд .
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: