О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№. 214
София, 15.02.2012 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на тринадесети февруари двехиляди и дванадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Надя Зяпкова
ЧЛЕНОВЕ: Жива Декова
Олга Керелска
като изслуша докладваното от съдия Зяпкова гр. дело № 1371/2011 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба от Д. Т. К. чрез процесуален представител адвокат Д. Д. против въззивно решение на Старозагорски окръжен съд, І граждански състав № 156/1.06.2011 г., постановено по гр. д. № 193/2011 г., с което е потвърдено решение на Казанлъшки районен съд № 102/17.02.2011 г. по гр. д. № 998/2010 г., с което са отхвърлени предявените от Д. Т. К. ЕГН [ЕГН] от [населено място], [община] против [фирма], [населено място] искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1, 2 и 3 КТ.
Към жалбата е приложено изложение във връзка с допустимостта на обжалването с формулирани въпроси с позоваване на съдебни решения на Върховния касационен съд /приложени копия/ в аспект на основание за допустимост по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 2 ГПК.
За ответника по касация [фирма], [населено място] жалбата е оспорена като неоснователна по съображения, изложени с писмен отговор от процесуален представител адвокат Д. Г.. Претендира присъждане на разноски пред касационната инстанция.
Касационната жалба е подадена от надлежна страна срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт на въззивен съд в срока по чл. 283 ГПК и е процесуално допустима.
При преценка за допустимост на касационното обжалване Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение констатира следното:
Със заповед № 822/30.12.2009 г., издадена от изпълнителния директор на ответното дружество касаторът е бил уволнен от работа на длъжността „монтьор поддръжка инсталации и оборудване” към комплекс 2, цех 210, на основание чл. 330, ал. 2, т. 6 вр. чл. 187, т. 5, т. 7 и т. 10 КТ, затова, че на 19.12.2009 г. е използвал примитивно изработена електрическа печка за отопление и въпреки изричното разпореждане на ръководител обособено производство – Д. И. да я изключи и изхвърли, той не се е подчинил, в резултат на което е предизвикал пожар и работилницата на монтьорите е опожарена. Безспорно е установено, че ищецът е бил на работа на 19.12.2009 г.-ден събота, редовна смяна от 7.00 ч. до 14.00 ч. На 21.12.2009 г., около 5 ч. сутринта е възникнал пожар на територията на цех 130, Завод 2, в работилницата към цех 130-самостоятелно помещение в западния край на двора. Пожарът е причинил обгаряне на две работни шуби на закачалки над ел. печка, монтирана под пейка в работилницата, петно около 2 м в диаметър на тавана, изгоряло луминисцентно тяло на тавана, обгорял външен кабел с размер около 2 м. При огледа от технически лица е констатирано, че ел. печка е оставена да работи през почивните дни. Печката е захранвана с ток от ел. таблото на работилницата, на което ел. табло шалтерът не е бил спуснат. Пред съда ищецът е признал, че той е направил самоделната печка от реотан и огнеопорни тухли два-три месеца преди пожара за отопление. Директорът на Завод 2 е издал Наредба за обезпечаване на противопожарната охрана на територията на Завод 2, съгласно т. 2 на която в края на работното време всеки работник/служител е длъжен да провери и остави в пожаробезопасно състояние своето работно място. Издал е и Инструкция за противопожарна безопасност, съгласно т. 2 от която след приключване на установеното работно време по всички работни места да се изключват ел. консуматорите, уредите и съоръженията; не се допускат в експлоатация неизправни уреди, машини и съоръжения. Издал е и заповед № 24/31.03.2009 г., с т. 1 и т. 2 от която е наредено всеки служител след приключване на работно време лично да изключи ел. консуматорите на работното си мястоу да извърши щателен оглед на помещенията, да изключи централно ел. ток, като остави само дежурно осветление и денонощно работещи съоръжения. Със заповед № 2735/28.10.2009 г.-т. 1 на изпълнителния директор на дружеството е разпоредено на всички директори на заводи да издадат заповеди за ползване на отоплителни уреди за сезон 2009-2010 г., като в заповедите следва да се посочат вида на уреда, неговото място и имената на отговорник за всеки уред. С тази заповед изрично е забранено ползването на технически неизправни, нестандартни, саморъчно изработени и необезопасени отоплителни и нагревателни уреди, както и внасяне и използване на лични отоплителни и нагревателниу уреди. Видно от заповед № 61/4.11.2009 г., издадена за цех 130 няма предвидено постаявне на отоплителни електрически уреди за работилницата. Поради специфичния характер на производството ответникът разполага и с отделна служба за противопожарна защита и специално звено за провеждане на инструктаж по пожарна безопасност. Ищецът е запознат с изискванията за противопожарна безопасност на територията на цялото дружество, като инструктаж е бил провеждан периодично общо за целия цех /свид. Г./.
При тези данни съдът е приел, че ищецът, изработил и използвал без разрешение самоделно и необезопасено отоплително тяло е извършил грубо нарушение на правилата за безопасност на труда и за противопожарна безопасност на дружеството, с поведението си е унищожил част от имуществото на ответника, създал е непосредствена опасност за живота и здравето на неограничен брой хора, не е изпълнил задължението в края на работното време да провери и остави в пожаробезопасно състояние своето работно място-не е изключил ползваната от него ел. печка, не е изпълнил писмени нареждания на работодателя, забраняващи ползване на нерегламентирани ел. уреди. Съгласно доклада на началник ППЗ във връзка с пожара на 21.12.2009 г. причина за възникването на пожара е изработване на самоделна отоплителна печка и използването й от ищеца в нарушение на правилата за безопасност на труда и на противопожарните правила.
От правна страна съдът е приел, че посочените в заповедта за уволнение нарушения на трудовата дисциплина по чл. 187, т. 5 и т. 10 КТ са установени по категоричен начин и предвид особения характер на производството и специфични условия на труд с повишена опасност за здравето и безопасността на работниците са особено съществени и обосновават налагането на най-тежкото дисциплинарно наказание.
Не е налице основание за допускане на касационно обжалване.
Въпросите, посочени с изложението към жалбата не отговарят на общите изисквания на чл. 280, ал. 1 ГПК и разясненията с т. 1 от ТР № 1/19.02.2010 г. по т. д. № 1/2009 г., ВКС, ОСГК.
Неизпълнението на изискването за формулиране на правни въпроси от значение за изхода на делото, по които въззивният съд да се е произнесъл само по себе си е основание за недопускане на касационно обжалване.
Независимо от това въззивният съд се е произнесъл в съответствие с приетото от Върховния касационен съд по приложените във връзка с допускането на обжалването съдебни решения и не са налице и специалните изисквания по т. 1, 2 и 3 на чл. 280, ал. 1 ГПК.
Искането за присъждане на разноски за настоящата инстанция, заявено с писмения отговор на жалбата е неоснователно. Няма данни договореното с процесуалния представител възнаграждение с договор за правна защита и съдействие с пълномощно от 24.08.2011 г., приложен към писмения отговор, в размер на сумата 350 лв. да е било заплатено, в който смисъл е изискването на чл. 78, ал. 1 ГПК.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение на Старозагорски окръжен съд, І граждански състав № 156/1.06.2011 г., постановено по гр. д. № 193/2011 г. по касационна жалба от Д. Т. К. ЕГН [ЕГН] от [населено място], [община].
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: