Определение №812 от 17.6.2014 по гр. дело №7815/7815 на 3-то гр. отделение, Гражданска колегия на ВКС

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 812
София, 17 юни 2014 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховен касационен съд на Република България , Трето гражданско отделение в закрито заседание , в състав :

ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЯ ЗЯПКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА
ОЛГА КЕРЕЛСКА

След като изслуша докладваното от съдията КЕРЕЛСКА гр.д.№ 7815/2013 год., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [община] чрез адв. Е. В. срещу решение №1727/ 02.08.2013 год. по гр.д. №1828/2013 год. на САС, ГК, 4-ти състав , с което след частична отмяна на първоинстанционното решение в неговата отхвърлителна част, е постановено ново решение, с което [община] е осъдена да заплати на К. С. В. още 14 000 лв. – обезщетение за неимуществени вреди от получено на 06.03.2011 год. травматично увреждане, ведно със законната лихва , считано от 06.12.2011 год. до окончателното изплащане на сумата и е потвърдено първоинстанционното решение в останалата част , с която е присъдено обезщетение за неимуществени вреди в резултат на същото травматично увреждане в размер на 6 000 лв.
С касационната жалба е представено изложение на основанията за допустимост на касационното обжалване съгл. чл.284,ал.3,т.1 ГПК.
Ответникът по касация К. С. В. от [населено място] оспорва наличието на изискуемите от закона предпоставки за допустимост на касационното обжалване.
Касационната жалба е подадена в законоустановения срок, от надлежна страна и срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима.
С оглед правомощията по чл. 288 ГПК, Върховният касационен съд, състав на 3-то г.о, приема следното:
С представеното изложение на основанията за допустимост на касационно обжалване касаторът е застъпил становище , че критерият по чл. 280,ал.1,т.1 ГПК е изпълнен по въпроса : „Когато по договор между две юридически лица , при който едното е възложило извършването на дадена работа на другото настъпят вреди от непозволено увреждане, кое от двете юридически лица носи отговорността за тези вреди?”.
С обжалваното въззивно решение този въпрос не е бил предмет на разглеждане и с оглед на това не може да обуслови изхода на делото.Съдът не е имал задължение да отговори на този въпрос, доколкото възражения в тази насока касаторът не е правил. Действително във възивната жалба се изтъква, че по отношение на снегопочистването [община] е имала сключен договор с фирма [фирма], но този довод не се свързва с твърдение, че същата следва да понесе отговорността за претърпените от ищеца вреди, а че няма основание за ангажиране на отговорност предвид обстоятелството ,че снегът е бил почистен. Съгласно т.1 от ТР №1/19.02.2010 год. по ТД №1/2009 год. на ОСГКТК на ВКС правният въпрос следва да е бил предмет на разглеждане във въззивното решение и неговото разрешаване да е обусловило решаващите изводи на съда. Следователно така формулирания въпрос няма характер на правен въпрос в посочения вече смисъл и това е достатъчно основание касационното обжалване по него да не се допуска. Независимо от казаното следва да се изтъкне и това, че посоченият по чл. 280,ал1,т.2 ГПК критерий не е изпълнен доколкото касаторът се позовава не на противоречива съдебна практика, която предполага противоречиви влезли в сила решения без задължителен характер, а на противоречие между ППВС № 9/28.12.1966 год. и ППВС №17/18.11.1963, които съставляват задължителна съдебна практика. Отделен е въпросът , че твърдяното противоречие между двете ППВС не е налице, а става въпрос за тълкуване на различни хипотези на отговорност по чл. 49 ЗЗД год.
Касаторът счита, че критерият по чл. 280,ал.1,т.3 ГПК е изпълнен по отношение на въпросите: 1. При настъпили вреди от бездействие за изпълнение на задължения за едно юридически лице, което е възложило по договор тези задължения на друго юридическо лице , кой от двата правни субекта следва да понесе отговорността.
2.Непреценяването на пътната обстановка представлява ли допринасяне на увреденото лице за настъпилата вреда ?„
3.По какъв начин се определя размерът на причинените неимуществени вреди?
Поради изложените вече съображения по отношение на първия правен въпрос посоченото допълнително основание не следва да се обсъжда.
Вторият въпрос също не е бил предмет на разглеждане във обжалваното решение доколкото според възприетата от въззивният съд фактическа обстановка няма данни ищецът да не е преценил пътната обстановка и с това да е допринесъл за настъпването на вредите.
По отношение на третия въпрос критерият по чл. 280,ал.1,т.1 ГПК не може да бъде изпълнен доколкото има задължителна съдебна практика т.II на ППВС № 4/23.12.1968 год. според което неимуществените вреди съгл. чл. 52 ЗЗД се определят по справедливост като съдът следва да взема предвид всички конкретни обективно съществуващи обстоятелства , които са различни предвид различния характер на уврежданията.
По изложените съображения не са изпълнени изискванията, с които законът свързва достъпът до касационно обжалване и такова по отношение на обжалваното решение,не следва да се допусне.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о.

О П Р Е Д Е Л И :

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №1727/ 02.08.2013 год. по гр.д. №1828/2013 год. на Софийския апелативен съд , ГК, 4-ти състав.
Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:

Scroll to Top