О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 87
гр. София, 06.02.2012 г.
Върховният касационен съд на Република България, Трeто гражданско отделение в закрито съдебно заседание на тридесет и първи януари две хиляди и дванадесета в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЯ ЗЯПКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА
ОЛГА КЕРЕЛСКА
като изслуша докладваното от съдията Надя Зяпкова ч. гр. д. № 31 по описа за 2012 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба от Ж. М. Т., чрез процесуален представител адвокат А. Ч. срещу определение от 28.11.2011 г., постановено по ч. гр. д. № 1153/2011 г. по описа на Апелативен съд – П..
С обжалвания съдебен акт е оставена без уважение частната жалба на Ж. М. Т. срещу определение от 12.09.2011 г., постановено по гр. д. № 1082/2011 г. на Окръжен съд – Стара Загора, с което съдът е отказал да освободи жалбоподателя от заплащане на държавна такса по предявен от него иск с правно основание чл. 87, ал. 3 ЗЗД.
С частната жалба се излагат доводи за незаконосъобразност на въззивното определение и се иска неговата отмяна. Приложено е изложение, с което се твърди, че са налице основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.
Частната касационна жалба е подадена от надлежна страна в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт на въззивен съд и е процесуално допустима.
При преценка за допустимост на обжалването пред Върховния касационен съд съдът в настоящия състав констатира, че не е налице наведеното с жалбата основание за допускане на касационно обжалване.
Хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК предпоставя въззивният съд да се е произнесъл по правен въпрос, по който липсва или е налице противоречива съдебна практика, с което се създава възможност за неточното прилагане на определена правна норма.
В конкретния случай жалбоподателят поддържа, че въззивната инстанция неправилно се е произнесла по следните процесуалноправни въпроси: кога се връчва препис от жалбата на насрещна страна в производството и кога са налице основания за освобождаване от внасяне на държавна такса и разноски по делото.
По първия въпрос:
Производството за освобождаване от държавна такса и разноски по делото е охранително и с оглед едностранния му характер по него не се разменят книжа. Този въпрос е свързан с реда за администриране на жалбите, поради което не е обусловил правния извод на въззивния съд, поради което не е правен въпрос по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК и разясненията с т. 1 от ТР № 1/19.02.1010 г. по т. д. № 1/2009 г., ВКС, ОСГТК.
По втория въпрос:
Съдебната практика по приложението на чл. 83, ал. 2 ГПК е трайна и непротиворечива. В съответствие с тази практика Пловдивският апелативен съд е извършил цялостна преценка относно обстоятелствата дали жалбоподателят разполага с достатъчно средства за заплащане на дължимата държавна такса, като е изследвал доходи, имуществено състояние, семейното положение, здравословно състояние, трудова заетост и възраст с оглед представените по делото доказателства.
Твърденията на жалбоподателя за неправилна преценка на доказателствата е въпрос по съществото на спора и не е предмет на изследване в производството по допускане на обжалването пред Върховния касационен съд.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение, постановено на 28.11.2011 г. по ч. гр. д. № 1153/2011 г. по описа на Апелативен съд – П..
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: