О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1379
София, 21.12.2011 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на дванадесети декември двехиляди и единадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Надя Зяпкова
ЧЛЕНОВЕ: Жива Декова
Олга Керелска
като изслуша докладваното от съдия Зяпкова гр. дело № 1205/2011 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба от ДП „К.”, [населено място] чрез процесуален представител адвокат С. И. против въззивно решение на Ш. от 9.05.2011 г., постановено по гр. д. № 212/2011 г., с което е потвърдено решение на Ш. № 200/7.03.2011 г., постановено по гр. д. № 4545/2010 г., с което е признато за незаконно и е отменено уволнението на Нехире М. Кабил ЕГН [ЕГН], от [населено място], [община], извършено със заповед № 222/18.10.2010 г. на изпълнителния директор на Държавно предприятие „К.”, [населено място] на основание чл. 330, ал. 2, т. 6 КТ вр. чл. 190, т. 7 КТ и чл. 188, т. 3 КТ, Кабил е възстановена на предишната длъжност „работник животновъд” в звено „Животновъдство-говедарство” в ДП „К.”, [населено място] и предприятието е осъдено да й заплати сумата 1308.20 лв. обезщетение на основание чл. 225, ал. 1 КТ, ведно със законната лихва, считано от 10.11.2010 г. до окончателното изплащане.
С изложение по допустимостта на касационното обжалване касаторът се е позовал на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК с твърдение, че въззивният съд се е произнесъл в противоречие с практиката на Върховния касационен съд /Р. № 737/13.10.2009 г. по гр. д. № 3119/2008 г., ВКС, ІV г. о., постановено в производство по чл. 290 ГПК/, с което при уволнение на подобни в конкретния случай основания е прието, че нормата на чл. 188, т. 3 КТ е правилно приложена. Поддържа се, че въззивният съд се е произнесъл по материалноправен въпрос, касаещ приложението на чл. 189, ал. 1 КТ, за който се счита, че е решаван противоречиво от съдилищата по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК /Р. от 11.01.2008 г. на САС, 1-ви с-в по кас. гр. д. № 863/2007 г./, с което е прието, че нормата на чл. 190, т. 7 КТ е бланкетна и визира всички нарушения на трудовата дисциплина, които макар и да не са сред изброените в чл. 187 и чл. 190, ал. 1, т. 1-6 КТ, поради значимостта си обуславят налагане на най-тежкото предвидено с КТ дисциплинарно наказание.
За ответник по касация Нехире М. Кабил жалбата е оспорена като недопустима и неоснователна по съображения, изложени с писмен отговор от процесуален представител адвокат С. И..
Касационната жалба е подадена от заинтересована страна срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт на въззивен съд в срока по чл. 283 ГПК и е процесуално допустима.
При преценка за допустимост на касационното обжалване Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение констатира следното:
Въззивният съд е приел за безспорно, че страните са в трудово правоотношение за неопределено време от 2002 г., по силата на което ищцата е заемала длъжността „работник животновъд”. От момента на сключването на трудовия договор през 2002 г. до момента на налагане на дисциплинарното наказание на ищцата не са налагани дисциплинарни наказания. На 8.09.2010 г. служители от охраната на предприятието при проверка на личен багаж са установили, че ищцата носи във вътрешния джоб на якето си две бутилки от по 0.5 л. мляко.Писмени обяснения ищцата е дала на 17.09.2010 г., в които тя е признала, че е взела млякото, за да направи баклава за празника „байрям”. Със заповед на изпълнителния директор на предприятието № 222/18.10.2010 г. трудовото правоотношение е прекратено с дисциплинарно уволнение на ищцата на основание чл. 330, ал. 2, т. 6 КТ вр. чл. 190, ал. 1, т. 7 КТ и чл. 188, т. 3 КТ. В мотивите на уволнението е посочено, че на 8.09.2010 г. ищцата е извършила кражба от имуществото на предприятието, с което грубо е нарушена трудовата дисциплина на основание чл. 187, т. 10 КТ и чл. 17 от Правилника за работната заплата на ДП „К.”. Служителката е признала, че млякото е откраднато от кравефермата с цел да го занесе в дома си.
Въззивният съд е приел за доказано извършването на описаното в заповедта уволнение нарушение на трудовата дисциплина, изразяващо се в опит за умишлено присвояване на 1 л мляко, което е квалифицирано по чл. 190, ал. 1, т. 4, предл. 1 КТ. Стойността на стоковоматериалната ценност е незначителна. За работодателя не са настъпили вреди. Работничката до този момент не е била наказвана дисциплинарно. Проявена е критичност от работничката към извършеното. При тези данни и съгласно разпоредбата на чл. 189, ал. 1 КТ въззивният съд е приел уволнението за незаконно.
Не е налице основание за допускане на касационно обжалване.
С изложението липсват формулирани правни въпроси.
Изложените съображения относно приложението на чл. 189, ал. 1 КТ съставляват оплаквания за неправилност на въззивното решение поради нарушение на материалния закон /чл. 189, ал. 1 КТ/, което е основание за отмяна на решението по смисъла на чл. 281, т. 3 ГПК, но не са относими към предварителното производство по селекция на касационните жалби по реда на чл. 288 ГПК.
Независимо от това, с приложените към изложението съдебни решения не се доказват основанията за допустимост по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 2 ГПК. Тези решения не са относими към процесния случай, при който въззивният съд е извършил задължителния съдебен контрол за спазване от работодателя разпоредбата на чл. 189, ал. 1 КТ и след преценка на особеностите на конкретния случай правилно е приел, че безспорно установеното дисциплинарно нарушение не съответства по вид и тежест на наложеното дисциплинарно наказание.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Шуменски окръжен съд, постановено на 9.05.2011 г. по гр. д. № 212/2011 г. по касационна жалба от ДП „К.”, [населено място] чрез процесуален представител адвокат С. И..
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: