Определение №23 от 7.1.2014 по ч.пр. дело №1658/1658 на 3-то гр. отделение, Гражданска колегия на ВКС

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 23

София, 07.01.2013 год.

Върховният касационен съд на Република България, IІІ гражданско отделение в закрито съдебно заседание на двадесет и седми декември две хиляди и тринадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЯ ЗЯПКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА
ОЛГА КЕРЕЛСКА
разгледа докладваното от съдията Декова
ч.гр.дело №1658 по описа за 2013 год.

Производството е по чл.274, ал.2, чр.чл.248, ал.3 ГПК.
Образувано е по частна жалба на [фирма], [населено място], чрез процесуален представител адв.Я. А., срещу определение от 11.12.2012г. по ч.т.д.№16218/2011г. на Софийски градски съд по чл. 248, ал.1 ГПК.
Ответникът по частната жалба А. М. М., чрез процесуален представител адв.В. К., оспорва частната жалба като неоснователна.
Частната жалба е подадена в срока по чл.275, ал.1 ГПК и е процесуално допустима.
Върховният касационен съд, състав на ІІІ гражданско отделение, след преценка на доводите в частната жалба и данните по делото, намира следното:
С обжалваното определение въззивният Софийски градски съд е оставил без уважение молбата на [фирма] за изменение на постановеното въззивно решение в частта за разноските, в която е осъден да заплати на основание чл.78, ал.1 ГПК сумата 1000лв. направени разноски в двете инстанции от А. М. М.. Въззивният съд е приел, че представянето на списък по чл.80 ГПК е необходим в случай, че се претендират разноски извън договореното адвокатско възнаграждение, което в случая не се прави. Съдът е приел също, че [фирма] не е релевирала възражение за прекомерност на договореното адвокатско възнаграждение своевременно, а едва с молбата по чл.248 ГПК.
Определението е правилно.
Разпоредбата на чл. 80 ГПК предвижда, че страната, която е поискала присъждане на разноски следва да представи списък на разноските. Правната последица от неизпълнение на това процесуално задължение е въведена със самата норма – страната няма право да иска изменение на решението в частта му за разноските. Съгласно т.8 от Тълкувателно решение №6 от 06.11.2013г. по тълк.д.№6/2012г. на ВКС, ОСГТК, липсата на представен списък по чл. 80 ГПК в хипотезата, при която съдът не се е произнесъл по искането за разноски не е основание да се откаже допълване на решението в частта му за разноските, като в мотивите на решението е прието, че пропускът на съда да се произнесе по своевременно направеното от страната искане за разноски не се преклудира при липса на представен списък по чл.80 ГПК. В т.11 от ТР №6/2013г. на ВКС, ОСГТК, е прието, че претенцията за разноски по чл. 80 ГПК може да бъде заявена валидно най-късно в съдебното заседание, в което е приключило разглеждането на делото пред съответната инстанция. Този краен момент е насочен и към осигуряване на възможността да бъде упражнено процесуалното право на насрещната страна по чл.78, ал.5 ГПК, тъй като след тази фаза на процеса съдът постановява своя съдебен акт, а страните вече не могат валидно да осъществяват процесуални действия, дължими и свързани с фази на производството, които са приключили. [фирма] е участвал чрез процесуален представител в съдебното заседание, в което е приключило разглеждането на делото, но не направил възражение за прекомерност на договореното адвокатско възнаграждение до приключване на съдебното заседание, а по-късно – едва с молбата за изменение на решението в частта за разноските. Изменение в размера на вече присъденото може да се иска за да бъдат приведени определените от съда дължими разноски в съответствие с твърдението на страната за осъществяването им, а не с оглед на направено след приключване на делото възражение за прекомерност на договореното адвокатско възнаграждение от насрещната страна. При определяне размера на дължимите разноски е съобразен изхода на спора по делото, вкл. частичното уважаване на иска за обезщетение.
Предвид изложеното обжалваното определение е законосъобразно и следва да бъде оставено в сила.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на IІІ гр. отделение
О П Р Е Д Е Л И:

ОСТАВЯ В СИЛА определение от 11.12.2012г. по ч.т.д.№16218/2011г. на Софийски градски съд по чл. 248, ал.1 ГПК.
Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:

Scroll to Top