О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 809
София, 06.06.2012 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховен касационен съд на Република България , Трето гражданско отделение в закрито заседание на девети април две хиляди и дванадесета година, в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЯ ЗЯПКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА
ОЛГА КЕРЕЛСКА
След като изслуша докладваното от съдията КЕРЕЛСКА гр.д.№ 1634/2011 год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Д. Х. Л. /преди М./ чрез адв. П. С. П. против решение № 366/12.07.2011 год. по гр.д. №510/2011 год. на Пловдивския апелативен съд , с което е потвърдено Решение № 304/02.03.2011 год. по гр.д. № 2311/2011 год. на Пловдивския окръжен съд, с което се отхвърля предявеният от касаторката срещу Х. Н. Л. и Н. Х. Л. и двамата от [населено място] и Д. Н. М. от [населено място] , иск за прогласяване за нищожен като привиден и прикриващ договор за дарение , договор за продажба , материализиран в НА №91, том ІІ, рег. № 911, н.д. №105/2006 год. на нотариус В. Б., сключен между Д. Х. и първите двама ответника – неин баща и брат по време на брака й с третия ответник – бивш съпруг.
Касаторът прави оплаквания за неправилност на обжалваното решение поради нарушение на материалния закон и необоснованост.
Моли същото да бъде отменено и вместо него да бъде постановено ново решение, с което предявеният иск да бъде отхвърлен.
Ответникът по касация Х. Н. Л. и Н. Х. Л. в писмен отговор по делото заявяват, че подадената жалба е основателна.
Ответникът по касация Д. Н. М. оспорва допустимостта на касационното обжалване , както и основателността на касационната жалба по същество, в подаденото по делото възражение
Върховният касационен съд, състав на 3-то г.о., приема следното:
Касационната жалба е подадена в законоустановения срок, от надлежна страна и срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима.
Независимо от процесуалната допустимост на касационната жалба , обусловена от нейната редовност, за да бъде разгледана по същество, следва да са изпълнени допълнителните изисквания , с които законът свързва достъпът до касационното обжалване .
Касаторът следва да е формулирал материалноправен или процесуалноправен въпрос, който да е бил предмет на разглеждане във въззивното решение и да е обусловил съществените правни изводи на съда и изхода на спора по делото и по отношение на него да е обоснован и изпълнен поне един от допълнителните критерии, посочени в разпоредбата на чл. 280,ал.1,т.1,2 и 3 ГПК.
В случая касаторът не е формулирал правен въпрос по см. на чл. 280,ал.1 ГПК. Общо е посочено, че спорът е решен в противоречие с практиката на ВКС и по- конкретно с посочените и представени две групи решения на ВКС без да са визирани конкретни въпроси, които въззивният съд да е разрешил по различен начин в сравнение с разрешението им в представените решения. Същевременно са изложени доводи, които имат характер на оплаквания за неправилност на постановеното решение и които могат да бъдат предмет на обсъждане в евентуално производство по чл. 290 ГПК, в случай, че касационното обжалване бъде допуснато, а не в настоящото производство.
Формулирането на правен въпрос е основната и обща предпоставка за допустимост на касационното обжалване . Когато такъв въпрос не е формулиран това е достатъчно основание касационното обжалване да не се допуска.
Мотивиран от горното , Върховният касационен съд, състав на 3-то г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение
№ 366/12.07.2011 год. по гр.д. №510/2011 год. на Пловдивския апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: