Определение №982 от 7.10.2010 по гр. дело №552/552 на 3-то гр. отделение, Гражданска колегия на ВКС

3

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 982

[населено място], 07.10.2010 год.

Върховният касационен съд на Република България, IІІ гражданско отделение в закрито съдебно заседание на двадесет и седми септември две хиляди и десета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЯ ЗЯПКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА
ОЛГА КЕРЕЛСКА

разгледа докладваното от съдията Д.
гр.дело №552 по описа за 2010год., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.288 от ГПК.
Постъпила е касационна жалба от [фирма],[населено място], срещу решение от 03.12.2009г., постановено по гр.д.№3299/2009г. на С. градски съд, с което е оставено в сила решение от 28.01.2009г. по гр.д.№7366/2008г. на С. районен съд за отхвърляне на предявените от [фирма] против Д. И. Д. искове с правно основание чл.357, ал.1 от КТ, във връзка с чл.92, ал.1 от ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД, като е уважено възражението на Д. по чл.74, ал.4 от КТ.
Касаторът счита, че е налице основание по чл.280, ал.1, т.3 от ГПК за допускане на касационно обжалване.
Ответникът Д. И. Д. не взема становище.
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е в срока по чл.283 от ГПК, срещу обжалваемо решение, от легитимирана страна, която има интерес от обжалването.
Върховният касационен съд, състав на ІІІ гр.отделение на ГК, след преценка на изложените основания за касационно обжалване по чл.280, ал.1 от ГПК намира:
С въззивното решение е прогласена за недействителна на основание чл.74, ал.4 от КТ клаузата на т.2 от допълнителното споразумение от 22.05.2007г. към трудов договор №029-М/30.01.2001г., сключено между [фирма] и Д. И. Д., поради противоречие с нормите на чл.57, ал.1, във връзка с чл.48 от Конституцията, чл.66, ал.2 от КТ и с добрите нрави. С оглед недействителността на клаузата на допълнителното споразумение, въззивният съд е потвърдил първоинстанционното решение за отхвърляне на иска за неустойка и иска за мораторна лихва. Въззивният съд е приел за недействителна клаузата, задължаваща служителя в срок до една година след прекратяване на трудовото правоотношение между страните да не работи по трудов, гражданки или договор за управление, за друг далекосъобщителен оператор в страната и за компания-дистрибутор на далекосъобщителен оператор, в което последният има акционерно/дялово участие.
Релевиран е от касатора решеният от въззивния съд въпрос за действителността на клауза в трудов договор, установяваща задължение на работника или служителя след прекратяване на трудовия договор да не постъпва на работа по трудови или граждански отношения в конкурентна фирма за определен срок. Касаторът счита, че въпросът е от значение за точното приложение на закона и за развитие на правото.
Настоящият съдебен състав намира, че няма основание за допускане на касационно обжалване на основание чл.280, ал.1, т.3 от ГПК, тъй като по въпроса има задължителна практика на ВКС, изразена в Решение №417 от 21.05.2010г. по гр.д.№1228/2009г. на ВКС, ІІІг.о. Решението е постановено по реда на чл.290 от ГПК, като жалбата е била допуснато до разглеждане на основание критерия по чл.280, ал.1, т.3 от ГПК. Прието е, че се касае до клауза в трудов договор, чието съдържание е в пряко противоречие с норми и принципи на трудовото право. Прието е, че правото по чл.48, ал.3 от Конституцията на РБ, всеки гражданин свободно да избира своята професия и място на работа, не може да бъде предмет на действителен отказ или ограничение, изразени в частноправно съглашение, включително като клауза на трудов договор, предвид недопустимостта за отказ от личното право на труд, скрепено с императивната норма на чл.8, ал.4 от КТ, в доразвитие на изведения в цитираната конституционна норма принцип. Въззивното решение е постановено в съответствие с посочената задължителна практика на ВКС.
С оглед изложеното не следва да се допусне касационно обжалване на въззивното решение.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на IІІ гр. отделение

О П Р Е Д Е Л И:

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 03.12.2009г., постановено по гр.д.№3299/2009г. на С. градски съд, по касационна жалба на [фирма].
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:

Scroll to Top