О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 1092
София, 28.09.2012 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховен касационен съд на Република България , Трето гражданско отделение в закрито заседание на двадесет и шести септември , две хиляди и дванадесета година, в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЯ ЗЯПКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА
ОЛГА КЕРЕЛСКА
След като изслуша докладваното от съдията КЕРЕЛСКА гр.д.№ 519/2012 год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Т. К. К. чрез адв. Й. Й. против решение от №4974/03.11.2010 год., по гр.д. № 3926/2009 год. на Софийски градски съд , ІІ – А отд. , с което е оставено в сила решение от 18.02.2009 год. на СРС,52 състав по гр.д. № 2571/2008 год. ,в частта в която е осъдена да заплати на [фирма], [населено място] на осн. чл. 207,ал.1,т.2 КТ сумата от 22 006,29 лв. – установена липса , ведно със законната лихва от 30.09.2007 год., както и разноски в размер на 996 лв.
В касационната жалба се правят оплаквания за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Иска се неговата отмяна и постановяване на ново решение, с което предявеният иск да бъде отхвърлен изцяло.
Ответникът по касация [фирма], не взема становище както по допустимостта на касационното обжалване, така и досежно касационната жалба по същество.
Върховният касационен съд, състав на 3-то г.о. с оглед правомощията по чл. 288 ГПК , приема следното :
Касационната жалба е подадена в срок , от надлежна страна и срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима.
Независимо от процесуалната допустимост на жалбата , касационно обжалване на въззивното решение не следва да се допуска, доколкото не са удовлетворени допълнителните изисквания на закона / чл. 280 ГПК/ във връзка с въведената факултативност на касационното обжалване.
В представеното с касационната жалба изложение на основанията за допустимост на касационното обжалване касаторът не е формулирал материалноправен или процесуалноправен въпрос, който да касае конкретния правен спор , да е бил предмет на разглеждане в обжалваното въззивно решение и да е обусловил изхода на спора.
Д., че обжалваното решение се основава на писмени доказателства и доказателствени средства , които са изключени от доказателствения материал по делото има характер на оплакване за допуснато съществено процесуално нарушение и съставлява касационно основание за отмяна на обжалваното решение по чл. 284,т.3 ГПК, което може да бъде предмет на разглеждане в производството по чл. 290 ГПК ако касационното обжалване бъде допуснато, но не и в настоящото производство. Независимо от това соченото оплакване е неоснователно, доколкото решението се основана не на оспорените оборотни ведомости, а на съдебно – счетоводна експертиза, извършена в счетоводството на дружеството по първичните разходооправдателни документи, които са потвърдили отразеното в оборотните ведомости.
Предвид горното, не е изпълнена основната предпоставка на чл. 280,ал.1 т.1 ГПК, а именно посочването на правен въпрос. Съгласно ТР №1/19.02.2010 год. на ВКС по тълк. д. №1/2009 год. , липсата на правен въпрос е достатъчно основание касационното обжалване да не се допуска, поради което визираното допълнително основание за допустимост на касационното обжалване по чл. 280,ал.1,т.1 ГПК не следва да се обсъжда.
По изложените съображения касационното обжалване на решението в обжалваната част, не следва да се допуска.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, състав на 3-то г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 4974/03.11.2010 г., по гр.д. № 3926/09 г. на Софийски градски съд, ІІ – А отд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: