О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 515
София, 23.04.2013 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и втори април двехиляди и тринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Надя Зяпкова
ЧЛЕНОВЕ: Жива Декова
Олга Керелска
като изслуша докладваното от съдия Зяпкова гр. дело № 2081/2013 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба от ответника [фирма], [населено място] чрез процесуален представител юрисконсулт Д. И. П. против въззивно решение на Русенски окръжен съд, Гражданска колегия № 735/10.12.2012 г., постановено по гр. д. № 862/2012 г., с което е отменено решение на Русенски районен съд № 914/17.05.2012 г., постановено по гр. д. № 6743/2011 г. в частта, с която искът на Е. С. Н. от [населено място] против [фирма], [населено място] е отхвърлен за сумата 790.35 лв. и е постановено друго решение, с което е осъдено [фирма], [населено място] да заплати на Е. С. Н. сумата 790.35 лв. командировъчни средства за извършени командировки в чужбина за периода 1.04.2009 г. – 31.08.2009 г., със законовата лихва върху сумата, считано от 2.08.2011 г. до окончателното изплащане.
С жалбата се твърди, че въззивното решение в обжалваната част е неправилно, поради нарушение на материалния закон, нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост-основания за отмяна по чл. 281, т. 3 ГПК. Счита, че решението в обжалваната част следва да се отмени и да се постанови друго решение, с което да се отхвърли предявения иск, като неоснователен с присъждане на разноски по делото.
С изложение по допустимостта на касационното обжалване касаторът счита, че въззивният съд се е произнесъл неправилно по съществен материалноправен въпрос от значение за точното прилагане на закона, като частично е уважил иск без да се отчете обстоятелството, че присъдената сума касае отношения между страните, които не са предмет на настоящия гражданскоправен спор или съдът се е произнесъл по въпрос, с който не е сезиран.
Касационна жалба е подадена и от ищеца Е. С. Н. чрез процесуален представител адвокат К. Д. срещу въззивното решение в частта, с която е потвърдено първоинстанционното отхвърлително решение по предявения иск.
С изложение по допустимостта на касационното обжалване за касаторът-ищец се твърди, че съдът се е произнесъл по съществени материалноправни и процесуалноправни въпроси, които са решени в противоречие с практиката на ВКС и с други влезли в сила решения на съдилищата, които са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото-основания за допустимост по чл. 280, ал. 1, т. 1, 2 и 3 ГПК. Формулирани са следните въпроси: 1. Докладите и РКО, които са подписани от ищеца-първите в частта, с която е описан маршрута и километрите, които е изминал, а вторите-получените суми, като авансови средства за предстоящата командировка достатъчни ли са, за да се приеме, че са му изплатени парите за командировки, без да е отразено, че е извършено плащане на такива пари; 2. Достатъчно ли е вписването в РКО, че ищецът е получил от касата на дружеството аванс за командировка, за да се приеме, че е извършено плащане и на дневните пари за командировка, без да е отразено това в РКО; 3. Може ли работодателят да определя по-ниски размери на командировъчни суми от нормативно определените. Позовава се на Р. № 218/5.07.2011 г. по гр. д. № 775/2010 г., ВКС, ІІІ г. о.; Р. № 81/31.05.2010 г. по гр. д. № 675/2009 г., ВКС, ТК, ІІ т. о.; Р. № 2/2.01.2011 г. по гр. д. № 478/2010 г., ВКС, ІІІ г. о.; Р. № 753/29.03.2011 г. по гр. д. № 1283/2010 г., ВКС, ІV г. о. и Р. № 1047/23.06.2006 г. по гр. д. № 2875/2003 г., ВКС, ІІІ г. о., копия от които са представени към изложението.
Касационните жалби са подадени от надлежни страни срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт на въззивен съд в срока по чл. 283 ГПК и са процесуално допустими.
При преценка за допустимост на касационното обжалване Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение констатира, че не е налице основание за допускане на касационно обжалване по жалбата на ищеца.
Не са правни въпроси по смисъла на общото изискване на чл. 280, ал. 1 ГПК вр. разясненията с т. 1 от ТР № 1/19.02.2010 г. по т. д. № 1/2009 г., ВКС, ОСГТК въпросите, поставени с изложението към касационната жалба на ищеца, тъй като по тези въпроси въззивният съд не се е произнасял. Поставените въпроси се основават на доводи, изложени от касатора-ищец с допълнителна касационна жалба, непредставена в срока по чл. 283 ГПК.
Непосочването на правни въпроси в посочения по-горе смисъл само по себе си е основание за недопускане на касационно обжалване на въззивното решение.
При това положение, приложената към изложението съдебна практика не се поставя на обсъждане. Независимо от това приложените съдебни решения са постановени по различни от фактическа страна казуси от настоящия и не са относими към процесния случай.
Основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК е посочено бланкетно и не е подкрепено с необходимите аргументи в аспект на т. 4 от цитираното тълуквателно решение.
По касационната жалба на ответника също не е налице основание за допускане на касационно обжалване.
С изложението касаторът-ответник се е позовал на основанието за допустимост по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, което не е обосновано съгласно разума на закона, разяснен с т. 4 от ТР № 1/19.02.2010 г. по т. д. № 1/2009 г., ВКС, ОСГТК.
Повдигнатият от касатора-ответник въпрос не обосновава и вероятна недопустимост на съдебното решение в обжалваната част доколкото съдът се е произнесъл именно по иска, предмет на заявената с петитума на исковата молба претенция. На практика, наведеният от касатора-ответник довод касае правилността на постановеното от въззивния съд решение във връзка с обсъденото и преценено заключение на икономическата експертиза на вещото лице С. Г. А., което не е относимо към предварителното производство по селекция на касационните жалби по реда на чл. 288 ГПК.
Ето защо Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Окръжен съд-Русе № 735/10.12.2012 г., постановено по гр. д. № 862/2012 г. по касационна жалба на Е. С. Н. и [фирма], [населено място], [улица].
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: