О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 304
София,13.03.2013 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховен касационен съд на Република България , Трето гражданско отделение в закрито заседание на осемнадесети февруари две хиляди и тринадесета година, в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЯ ЗЯПКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА
ОЛГА КЕРЕЛСКА
След като изслуша докладваното от съдията КЕРЕЛСКА гр.д.№ 1271/2012 год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на В. С. И. от [населено място], чрез адв. Е. П. , срещу решение №260/15.06.2012 год. по в. гр.д. №451/2012 год., на Пловдивския апелативен съд , с което е потвърдено решение № 8/06.02.2012 год. , постановено по гр.д. № 164/2010 год. на Смолянския окръжен съд, с което касаторът е осъден да заплати на В. К. сумата от 15 000 лв., представляваща обезщетение за претърпените от ищеца неимуществени вреди в резултат на черепно – мозъчна травма и 10 000 лв. – обезщетение за неимуществени вреди в резултат на нарушения му социален живот и дисконфорт , ведно тези суми със законната лихва, считано от 04.07.2008 год. до окончателното им изплащане.
Ответникът по касация В. М. К. от [населено място], [община] не взема становище по допустимостта на касационното обжалване.
Касационната жалба е подадена в законоустановения срок, от надлежна страна и срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима.
С представеното с касационната жалба изложение на основанията за допустимост на касационното обжалване касаторът е формулирал следните правни въпроси : 1. Следва ли при твърдяна лична отговорност на деликвента съдът да изследва нарушения на изискванията за здравословни и безопасни условия на труд, предвидени в Наредба №2/ 22.03.2004 год. за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд при извършване на СМР, след като тази Наредба касае обективната отговорност на възложителя на работа за чужди действия на негов работник.
2. В кои случаи се приема, че е оборена презумпцията за вина съгласно чл. 45,ал.2 ЗЗД.
3. Кога съдът приема ,че е налице пряка причинно – следствена връзка между претърпени от едно лице вреди и упражненото спрямо това лице противоправно поведение.
4. Законосъобразно ли е съдът да даде ход на делото във въззивната инстанция и да го разгледа и приключи без да бъде призован жалбоподателя инициирал това въззивно производство.
Касаторът счита, че тези въпроси са от значение за точното приложение на закона и развитие на правото , поради което касационното обжалване по тях следва да се допусне на осн. чл. 280,ал.1,т.3 ГПК.
Според него критерия по чл. 280,ал.1,т.1 ГПК е изпълнен по отношение на въпроса как се определя размера на обезщетението за неимуществени вреди .
Според касатора в обжалваното решение този въпрос е разрешен в противоречие с ППВС №4/23.12.1968 год.
Върховният касационен съд, състав на 3-то г.о. с оглед правомощията по чл. 288 ГПК , приема следното:
Не са налице предпоставките за допустимост на касационното обжалване.
Позоваването на Наредба №2/ 22.03.2004 год. за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд при извършване на СМР не е обуславящо изхода на делото. Съдът се е позовал на същата за да мотивира в конкретика противоправността на извършените от ответника действия в рамките на технологичния процес . Но дори и без позоваване на наредбата, доколкото в резултат на тези действия се е стигнало до непозволено увреждане хипотезата на чл. 45 ЗЗД е изпълнена тъй като е нарушена общата забрана да не се вреди другиму. С оглед на това първият формулиран въпрос не е обусловил изхода на спора поради което няма характеристиката на правен въпрос по см. на чл. 280,ал.1, ГПК.
Не са правни, а фактически въпросите , формулирани в т.2 и 3 от изложението. С оглед конкретните факти, установени по делото , съдът приема, че презумпцията за вина е оборена или че е налице причинно- следствена връзка между претърпяните вреди и противоправното поведение на ответника.
Развитите във връзка с тези два въпроса доводи касаят преценката на съда на събраните по делото доказателства и сочат на оплаквания за необоснованост, които могат да бъдат предмет на разглеждане в евентуално производство по чл. 290 ГПК в случай, че касационното обжалване бъде допуснато, а не в настоящото производство.
По отношение на въпрос №4 посоченото допълнително основание по чл. 280,ал.1,т.3 ГПК не е изпълнено , доколкото относно незаконосъобразността и последиците от разглеждане на делото без страната да е редовно призована има многобройна съдебна практика, която е правилна и не се нуждае от промяна. Освен това данните по делото сочат, че за проведеното пред въззивната инстанция заседание от 18.05.2012 год. жалбоподателят е бил редовно призован като призовката е получена от колега на процесуалния му представител / адв. В. З./ , което е в съответствие с чл. 51 ГПК.
При определяне на размера на дължимото обезщетение за претърпените неимуществени вреди съдът е обсъдил относимите факти и обстоятелства относно характера на причиненото увреждане , продължителността и интензитета на търпените от него болки и страдания, прогнози за преодоляване на увреждането в това число и възможността за пълното възстановяване на ищеца , както и отражението на увреждането върху неговото психическо състояние , социален живот и пр. С оглед на това съдът счита, че при определяне на справедливия размер на обезщетението съдът е действал в съответствие с т. ІІ на ППВС №4/23.12.1968 год. С оглед на това и по отношение на последния правен въпрос не са изпълнени законовите изисквания за допустимост на касационното обжалване.
С оглед на горното , Върховният касационен съд, състав на 3-то г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №260/15.06.2012 год. по в. гр.д. №45182012 год., на Пловдивския апелативен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: