1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 420
София, 06.04. 2011 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на четвърти април двехиляди и единадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Надя Зяпкова
ЧЛЕНОВЕ: Жива Декова
Олга Керелска
като изслуша докладваното от съдия З. гр. дело № 101/2011 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба от К. Я. М. Е. [ЕГН] чрез адвокат М. Ч. против въззивно решение на ОС-Стара Загора, Първи граждански състав № 259/8.11.2010 г., постановено по гр. д. № 326/2010 г., с което е отменено решение на РС-Гълъбово № 45/26.05.2010 г., постановено по гр. д. № 72/2010 г. и е постановено друго решение, с което е отхвърлен предявения от К. Я. М. против К. С. Б. и Д. С. Ж. иск с правно основание чл. 87, ал. 3 ЗЗД за разваляне на сключен с нот. акт № 712, том ІІ, н. д. № 1438/1993 г. договор, по силата на който К. Н. М. и К. Я. М. са прехвърлили на С. К. Н. недвижим имот /дворно място от 850 кв. м. с постройките в него, находящ се в[населено място]/ срещу задължение на приобретателя да поеме гледането и издръжката на прехвърлителите, като им осигури спокоен и нормален живот, какъвто са водили досега и докато са живи при запазено от прехвърлителите пожизнено право на безвъзмездно ползване и обитаване на имота до размер на ? идеална част.
С изложение по допустимостта на касационното обжалване касаторът е посочил основанието на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК с разбирането, че въззивното решение противоречи на практиката на Върховен касационен съд с позоваване на Р. № 633/1.07.2002 г. по гр. д. № 944/2001 г., ВКС, ІІ г. о.; Р. № 1024/26.11.1997 г. по гр. д. № 1404/1997 г., ВКС, ІІ г. о.; Р. № 853/11.10.1999 г. по гр. д. № 159/99 г., ВКС, ІІ г. о. с цитиране на абзаци от посочените решения, а впоследствие и представени копия от решенията.
С писмена молба вх. № 905/3.02.2010 г., към която са приложени копие от удостоверение за наследници и пълномощно процесуалният представител на ищцата-касатор адвокат Ч. е уведомила, че на 23.01.2011 г. ищцата е починала, като е изразила изрична воля дъщеря й С. К. Ж. да продължи делото, за да се развали договора за издръжка и гледане.
За ответниците по касация К. С. Б. Е. [ЕГН] и Д. С. Ж. Е. [ЕГН] жалбата е оспорена по съображения, изложени с писмен отговор от процесуален представител адвокат Н. Я. с писмено становище и по повод смъртта на ищцата-касатор по делото.
Касационната жалба е подадена от заинтересована страна срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт на въззивен съд в срока по чл. 283 ГПК и е процесуално допустима.
При преценка за допустимост на касационното обжалване Върховният касационен съд, Трето гражданско отделение констатира следното:
На 24.12.1993 г. К. Я. М. и съпругът й К. Н. М. са сключили със своя син С. К. Н. алеаторен договор, по силата на който са му прехвърлили право на собственост върху процесния недвижим имот срещу задължение да поеме гледането и издръжката им и им осигури нормален и спокоен живот, какъвто са водили и до момента и докато са живи при запазено право на безвъзмездно пожизнено ползване на имота от всеки от прехвърлителите. Съпругът К. Н. М. е починал на 26.05.1995 г., съпругата на сина Н. Ж. Н. е починала на 27.01.2008 г., а малко след нея-на 11.04.2008 г. е починал и приобретателя по договора сина им С. К. Н..
Иск за разваляне на договора до размер на ? част на основание чл. 87, ал. 3 ЗЗД е предявен на 15.02.2010 г. от К. Я. М. против внучки К. С. Б. и Д. С. Ж., дъщери и законни наследници на приобретателя по договора С. К. Н. с твърдението, че след смъртта му грижите за нея са поети от нейната дъщеря С. К. Ж. и от съседите й.
Въззивният съд е отхвърлил иска, като чрез показания на свидетели и обяснения на ищцата по чл. 114 ГПК е приел за установено, че договорът е изпълняван от приобретателя докато е бил жив, след което от неговите дъщери, които са полагали грижи за баба си съответно на нуждата й от гледане и издръжка.
Не е налице основание за допускане на касационно обжалване на въззивното решение.
С представеното изложение на основания за допускане на касационно обжалване по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК не е посочен правен въпрос от значение за изхода по делото, който да е решен от въззивния съд в противоречие с практиката на Върховния касационен съд; правен въпрос, решаван противоречиво от съдилищата и/или от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото съгласно изискванията на чл. 280, ал. 1, т. 1, 2 и 3 ГПК и разясненията на ВКС, ОСГТК с ТР № 1/19.02.2010 г., постановено по т. д. № 1/2009 г.
Съображенията, изложени от процесуалния представител на касатора за обосноваване допустимост на касационното обжалване по съществото си съставляват оплакване за необоснованост на правния извод на въззивния съд, че ответниците по иска са полагали грижи за прехвърлителката, съответно на нуждите й. Това оплакване е касационно основание за отмяна на решението поради необоснованост по смисъла на чл. 281, т. 3 ГПК и е неотносимо към предварителната селекция на касационните жалби в производството по чл. 288 ГПК.
Основанието за допустимост на обжалването, на което касаторът се е позовал по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК не е налице. Посочените решения на ВКС са постановени от отделни съдебни състави и не представляват задължителна практика на Върховния касационен съд съгласно разясненията с т. 2 на ТР № 1/2009 г., ВКС, ОСГТК.
Предвид изложеното Върховният касационен съд, Трето гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на С. окръжен съд, І-ви граждански състав № 259/8.11.2010 г., постановено по гр. д. № 326/2010 г.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: