О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 533
София, 09.04.2012 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховен касационен съд на Република България , Трето гражданско отделение в закрито заседание на дванадесети март , две хиляди и дванадесета година, в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЯ ЗЯПКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА
ОЛГА КЕРЕЛСКА
След като изслуша докладваното от съдията КЕРЕЛСКА гр.д.№ 1446/2011 год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Г. Д. Г. от [населено място] , обл. Б. против решение от 01.08.2011 год. , постановено по гр.д. № 705/2011 год. на Благоевградския окръжен съд, с което е оставено в сила решение № 2744/17.05.2011 год. , постановено по гр.д. № 1643/2010 год. на Районен съд [населено място] , с което са отхвърлени предявените от касатора против Дирекция „Национален парк П.” , [населено място] искове с пр. осн. чл. 344,ал.1,т.1,2 и 3 КТ, за признаване за незаконно и за отмяна на уволнението на ищеца, извършено със заповед №2597/05.10.2010 год. на Министъра на околната среда и водите, за възстановяването му на заеманата от него длъжност преди уволнението „Директор на Дирекция Национален парк П.” и за заплащане на обезщетение за оставането на ищеца без работа, поради незаконното му уволнение в размер на 6 786,78 лв.
В касационната жалба се правят оплаквания за неправилност на обжалваното решение поради нарушение на закона и съществени нарушения на съдопроизводствените правила.
Касаторът моли решението да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго, с което предявените искове да бъдат уважени.
Моли решението да бъде отменено и вместо него да бъде постановено ново решение, с което исковете да бъдат уважени.
Представя изложение на основанията за допустимост на касационното обжалване по чл. 284,ал.3,т.1 ГПК.
Ответникът по касационната жалба Дирекция „Национален парк П.” – [населено място] оспорват касационната жалба по същество в писмен отговор по делото.
Върховният касационен съд, състав на 3-то г.о. с оглед правомощията по чл. 288 ГПК , приема следното :
Касационната жалба е подадена в законоустановения срок, от надлежна страна и срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима.
Независимо от процесуалната допустимост на жалбата , касационно обжалване на въззивното решение не следва да се допуска, доколкото не са удовлетворени допълнителните изисквания на закона / чл. 280 ГПК/ във връзка с въведената факултативност на касационното обжалване.
В представеното изложение по чл. 284,ал.1,т.3 ГПК касаторът е формулирал следния процесуалноправен въпрос: „Кога е допустимо събиране на доказателства пред въззивната инстанция ?”
Посочено е, че този въпрос е решен от въззивната инстанция в противоречие с друга съдебна практика .
В тази връзка се позовава на Решение №242/08.07.2010 год., постановено по н.д. №173/2010 год. на ВКС, І н.о. , и Решение №48/31.03.2011 год. по т.д. №822/2010 год. на ВКС, ІІ т.о.
Този въпрос обаче не е третиран в постановеното решение , а в протоколно определение от 21.07.2011 год. като е прието, че представените с въззивната жалба писмени доказателства не са нито новооткрити, нито установяват новонастъпили или нововъзникнали след постановяване на първоинстанционния акт, респ. преди подаване на въззивната жалба, факти и обстоятелства .Посочено е, че въззивникът би могъл да се снабди с тях като поиска съдът да ги изиска или да се снабди с тях въз основа на издадено съдебно удостоверение. С оглед на това съдът е приел, че искането за събиране на тези доказателства е преклудирано и го е оставил без уважение. При това положение въззивното решение е постановено без по делото да са обсъждани тези доказателства / Заповед № РД -505/29.12.1998 год. и Заповед № РД -74/03.02.2006 год. на Министъра на околната среда и водите/.
Доколкото въпросът не е бил предмет на разглеждане във възивното решение, същият няма характер на правен въпрос по см. на чл. 280,ал.1 ГПК.
С оглед на това не се налага обсъждане дали неговото разрешаване е в противоречие със посочените съдебни актове.
Независимо от това следва да се посочи, че двете решения разглеждат случай, в който въззивният съд е постановил своето решение без да допусне доказателства, които не са събрани пред първата инстанция поради нарушение на процесуалните правила – липса на указания по реда на чл. 146,ал.2 ГПК за представяне на доказателства във връзка с установяване на твърдяни от страните факти, които са относими към решаването на съответния правен спор. Настоящият случай не такъв , доколкото представените пред въззивната инстанция заповеди не установяват факти, на които ищецът се позовава в исковата молба , а същевременно същите нямат отношение към решаването на спора, доколкото не опровергават изводите на съда, че заеманата от ищеца длъжност, е сред посочените ръководители на държавни институции по смисъла на чл. 19,ал.4,т.4 от Закона за администрацията, поради което трудовото му правоотношение подлежи на прекратяване по реда на чл. 19а,ал.2 ЗАдм.
Останалите наведени в изложението доводи имат характер на касационни оплаквания ,а не на правни въпроси, поради което не следва да обсъждат в настоящото производство
С оглед на изложеното, касационно обжалване не следва да се допуска.
Предвид изхода на делото пред настоящата инстанция касаторът следва да бъде осъден да заплати на Дирекция „Национален парк П.” – [населено място] направените в производството разноски в размер на 200 лв. адвокатско възнаграждение.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, състав на 3-то г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 01.08.2011 год. , постановено по гр.д. № 705/2011 год. на Благоевградския окръжен съд.
ОСЪЖДА Г. Д. Г. от [населено място] да заплати на Дирекция „Национален парк П.” , [населено място] направените в производството разноски в размер на 200 лв. адвокатско възнаграждение.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: