О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1335
София, 12.12. 2011 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на пети декември двехиляди и единадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Надя Зяпкова
ЧЛЕНОВЕ: Жива Декова
Олга Керелска
като изслуша докладваното от съдия Зяпкова гр. дело № 1125/2011 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба /наименована „частна жалба”/от П. Г. В. ЕГН [ЕГН], [населено място], област Р. чрез пълномощник адвокат М. Р. М. против въззивно решение /допълнително/ на Русенски окръжен съд, Гражданска колегия № 533/5.11.2010 г., постановено по гр. д. № 582/2010 г., с което е оставено без уважение искането му за допълване на постановеното от Р. въззивно решение по в. гр. д. № 582/2010 г., като се произнесе, че сумата от 1360.84 лв. е „целият размер на обезщетението по чл. 225, ал. 1 КТ за периода от 16.11.2009 г. до 25.03.2010 г.”. Обжалвано е и решението на въззивния съд /по характер определение/ в частта, с която е оставена без уважение молбата на П. Г. В. за присъждане на разноски за въззивната инстанция в размер на 1384.95 лв.
Представено е изложение по допустимостта на касационното обжалване на допълнителното въззивно решение, постановено на основание чл. 250 ГПК по иска с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ вр. чл. 225, ал. 1 КТ и в частта за разноските е основано на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.
За ответника по касационната жалба [фирма], [населено място] жалбата е оспорена като неоснователна по съображения, изложени с писмен отговор от процесуален представител адвокат П. И..
Касационната жалба срещу допълнително въззивно решение, постановено по реда на чл. 250 ГПК е подадена в срока по чл. 283 ГПК и е процесуално допустима.
При преценка за допустимост на касационното обжалване Върховният касационен съд, Трето гражданско отделение приема, че не е налице основание за допускане на касационно обжалване на допълнителното въззивно решение.
По касационна жалба на [фирма], [населено място] с определение № 812/9.06.2011 г. по гр. д. № 6/2011 г. Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение не е допуснал до касационно обжалване решение № 360/29.07.2010 г., постановено по гр. д. № 582/10 г. на Окръжен съд-Русе, с което е потвърдено решение на Р. № 605/25.03.2010 г. по гр. д. № 207/10 г., с което са уважени предявените от П. Г. В. против [фирма], [населено място] обективно съединени искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1, 2 и 3 КТ. Отменена е заповед № 33/16..11.2009 г. на управителя на [фирма], [населено място], с която е прекратено трудовото правоотношение с П. Г. В. на основание чл. 325, т. 3 КТ, поради изтичане на срока, като незаконосъобразна. В. е възстановен на заеманата преди уволнението длъжност. Осъдено е [фирма], [населено място] да заплати на П. Г. В. на основание чл. 225, ал. 1 КТ обезщетение в размер на 1360.84 лв. за оставането му без работа за периода от 16.11.2009 г. – 25.03.2010 г., ведно със законна лихва от 14.01.2010 г. до окончателното изплащане, разноски по делото в размер на сумата 1458 лв.
В производството по чл. 250 ГПК по молба на ищеца П. Г. В. чрез процесуалния му представител въззивният съд е приел, че е неоснователна молбата за допълване на въззивното решение с изрично посочване в диспозитива, че сумата 1360.84 лв. е „целият размер на обезщетението по чл. 225, ал. 1 КТ за периода от 16.11.2009 г.п до 25.03.2010 г.”. Съдът е посочил, че това обстоятелство е посочено в мотивите на въззивното решение, а в диспозитива на първоинстанционното решение, потвърдено от въззивната инстанция, изрично е посочено, че обезщетението в размер на 1360.84 лв. е за периода 16.11.2009 г. до 25.03.2010 г.”.
Изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК не съдържа правен въпрос по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК и разясненията с ТР № 1/19.02.2010 г. по т. д. № 1/2009 г., ВКС, ОСГТК. Изложени са съображения, касаещи правилността на постановеното решение по иска с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ вр. чл. 225, ал. 1 КТ, при положение, че първоинстанционното решение, с което е бил определен размера на обезщетението не е било обжалвано от ищеца-касатор.
Частната касационна жалба в частта за разноските е неоснователна.
Изложените от въззивния съд съображения се споделят изцяло от настоящия състав на Върховния касационен съд.
С оглед изхода на делото в настоящата инстанция на касатора не се следват разноски по делото.
По изложените съображения Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение на Русенски окръжен съд, Гражданска колегия № 533/5.11.2010 г. по гр. д. № 582/2010 г. в частта, с която е оставена без уважение молба на П. Г. В. за допълване на решение на Р., ГК № 360/29.07.2010 г. по гр. д. № 582/10 г., че сумата 1360.84 лв. е „целият размер на обезщетението по чл. 225, ал. 1 КТ за периода от 16.11.2009 г. до 25.03.2010 г.”.
ОСТАВЯ В СИЛА въззивното решение /по характер определение/в частта, с която е оставена без уважение молба на П. Г. В. за присъждане разноски по делото за въззивната инстанция в размер на сумата1384.95 лв.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: