О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 158
София, 30.01.2014 год.
Върховният касационен съд на Република България, IІІ гражданско отделение в закрито съдебно заседание на двадесет и девети януари две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЯ ЗЯПКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА
ОЛГА КЕРЕЛСКА
разгледа докладваното от съдията Декова
гр.дело №3427 по описа за 2013 год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Постъпила е касационна жалба от Т. В. В. и М. В. М., двамата от [населено място], приподписана от адв.В.В., срещу решение от 31.10.2012г., постановено по гр.д.№4362/2012г. на Софийски градски съд, с което е потвърдено решение от 12.12.2011г. по гр.д.№216233/2011г. на Софийски районен съд в частта за уважаване на предявения от [фирма] иск с правно основание чл.422, вр. чл.79, ал.1 ЗЗД.
Касаторите считат, че са налице основания по чл.280, ал.1, т.1 и т.2 ГПК за допускане на касационно обжалване.
Ответникът по касационната жалба [фирма] и третото лице-помагач [фирма] не вземат становище.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК, срещу обжалваемо решение, от легитимирана страна, която има интерес от обжалването и е процесуално допустима.
Върховният касационен съд, състав на ІІІ гр.отделение на ГК, след преценка на изложените основания за касационно обжалване по чл.280, ал.1 от ГПК намира следното:
С въззивното решение е потвърдено първоинстанционното решение в частта за уважаване на предявения от [фирма] срещу Т. В. В. и М. В. М. иск за признаване за признаване за установено, че ответниците дължат на ищеца сумата 2322лв. – стойност на потребена топлинна енергия за периода от м.май 2007г. до м.април 2009г., ведно със законната лихва от 03.06.2010г. до окончателното изплащане.
В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване, касаторите, за да обосноват допускане до касационно обжалване по чл.280, ал.1 т.1 и т.2 ГПК поставят въпроси: „при направено своевременно, изрично и ясно оспорване на документи, в които има зачерквания и външни недостатъци, съдът не следва ли да изложи съображения, мотиви и обосновка защо признава доказателствената сила именно на тези документи”; „следва ли при изтекъл срок още през 2005г. на договор за топлинно счетоводство, да се счита, че договорът автоматично продължава действието си” и „следва ли да се начисляват лихви върху сума, която не отразява точно и реално размера на дължимата сума за дадена услуга”. Първият от поставените въпроси не е разрешен с въззивното решение, а е прието, че няма оспорване, а правилността на този извод на съда не може да бъде проверяван в производството по допускане на касационно обжалване. Изложени са касационни оплаквания, които не могат да бъдат обсъждани в производството по допускане на касационно обжалване, а при разглеждане на касационната жалба, ако такова бъда допуснато. Отделно от това е представено определение по чл.288 ГПК, а тези съдебни актове не съставляват съдебна практика по смисъла на чл.280, ал.1, т.1 и т.2 ГПК. Вторият от формулираните от касаторите въпроси не е разрешен от въззивния съд, нито, видно от съдържанието на въззивната жалба, е поставен в нея, поради което формулиранията от касаторите въпрос не стоял на разглеждане от въззивния съд, предвид изричната разпоредба на чл. 269, изр. 2 ГПК, според която извън проверката за валидност и допустимост въззивният съд е ограничен от посоченото в жалбата. Третият от поставените от касаторите въпроси не е разрешен с въззивното решение. Отделно от това, така формулираният въпрос предполага неправилност на въззивното решение относно размера на вземането, а както се посочи по-горе в производството по допускане на касационно обжалване не може да бъде проверявана правилността на въззивното решение. Отделно, посоченото от касаторите решение на ВАС не съставлява съдебна практика по смисъла на чл.280, ал.1, т.1 и т.2 ГПК.
Предвид изложеното не следва да се допусне касационно обжалване на въззивното решение.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на IІІ гр. отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 31.10.2012г., постановено по гр.д.№4362/2012г. на Софийски градски съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: