О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1042
София, 23.10.2013 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и първи октомври двехиляди и тринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Надя Зяпкова
ЧЛЕНОВЕ: Жива Декова
Олга Керелска
като изслуша докладваното от съдия Зяпкова гр. дело № 4777/2013 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба от Г. П. Д. чрез процесуален представител адвокат Н. Х. против въззивно решение на Бургаски окръжен съд, Пети граждански въззивен състав № V-39/24.04.2013 г., постановено по гр. д. № 311/2013 г., с което е потвърдено решение на Районен съд-Бургас № 2195/19.12.2012 г. по гр. д. № 8774/2011 г., с което в производство по чл. 251 ГПК е оставена без уважение молбата на Г. П. Д. ЕГН [ЕГН] за тълкуване на решение № 1067/18.09.2012 г., постановено по гр. д. № 8774/2011 г. по описа на Районен съд-Бургас относно определения режим на лични отношения между бащата З. Х. ЕГН [ЕГН] и децата им А.-М. ЕГН [ЕГН], Н. ЕГН [ЕГН], Д. ЕГН [ЕГН] и И. ЕГН [ЕГН].
С изложение по допустимостта на касационното обжалване касаторът се е позовал на основанията за допустимост по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК с разбирането, че Бургаският окръжен съд се е произнесъл по материалноправен и процесуалноправен въпрос относно исканото тълкуване на съдебно решение на БРС в частта му, регламентираща определения режим на лични отношения между баща-чужд гражданин и неговите деца в случай на отсъствия на бащата от страната. Формулиран е следният въпрос: Следва ли първостепенният съд, постановил ограничение на поддържането на лични отношения между баща-чужд гражданин с децата му на територията на Република България в случай на негови отсъствия от страната да конкретизира в това отношение времевия период, през който то следва да се осъществява. Позовава се на Р. № 188/20.11.2009 г. по гр. д. № 1948/2008 г., ВКС, ІІ г. о., копие от което е приложено. Счита, че поставеният въпрос е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото.
За ответника по касация З. Х. не е взето становище по повод жалбата.
Касационната жалба е подадена от надлежна страна срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт на въззивен съд в срока по чл. 288 ГПК и е процесуално допустима.
При преценка за допустимост на касационното обжалване Върховният касационен съд, състав на Трето констатира следното:
За да остави без уважение молбата за тълкуване на първоинстанционното решение по т. 5 от диспозитива на решението въззивният съд е посочил, че волята на съда е ясно и недвусмислено изразена, а именно: В случай на отсъствие на бащата от страната той ще има право да осъществи режим на лични отношения с децата за десет дни, като ги вземе на петнадесетия ден от пристигането си. Съдът е констатирал, че с искането за тълкуване на решението всъщност се претендира допълване на режима на лични отношения в тази част до степен на изменение, като изрично се посочи „…продължителността на отсъствието на ответника от страната в рамките поне на една календарна година, след изтичането на който да е възможно той да компенсира това отсъствие с посочените от Вас десет последователни дни…”. Съдът е счел, че на практика искането на тълкуване цели ограничаване на така определения от БРС режим, което не може да стане по пътя на тълкуването на съдебния акт.
Не е налице основание за допускане касационно обжалване на решението.
Посоченият с изложението въпрос не е правен въпрос по смисъла на общото изискване на чл. 280, ал. 1 ГПК вр. разясненията с т. 1 от ТР № 1/19.02.2010 г. по т. д. № 1/2009 г., КС, ОСГТК. По този въпрос въззивният съд не се е произнасял и той не е обусловил решаващата воля на въззивния съд.
Не е налице и специалното изискване на т. 1 от ал. 1 на чл. 280 ГПК. Въззивното решение не е в противоречие с цитираното в изложението решение на ІІ г. о. на ВКС, което не попада в обсега на задължителната съдебна практика по смисъла на т. 1 от цитираното тълкувателно решение. Решението е постановено при други фактически обстоятелства и не е относимо към процесния случай.
Относно основанието по т. 3 на чл. 280, ал. 1 ГПК не са изложени съображения в аспект на изискванията с т. 4 от цитираното тълкувателно решение.
Ето защо Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение на Бургаски окръжен съд , пети граждански въззивен съд № V-39/24.04.2013 г., постановено по гр. д. № 311/2013 г. по касационна жалба от ищцата Г. П. Д., съдебен адрес: [населено място], [улица], адвокат Н. Х..
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: