О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1064
София, 01.11.2013 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и осми октомври двехиляди и тринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Надя Зяпкова
ЧЛЕНОВЕ: Жива Декова
Олга Керелска
като изслуша докладваното от съдия Зяпкова гр. дело № 4890/2013 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба от ответника [фирма], седалище и адрес на управление: [населено място], [улица], ет. 4, ап. 7, чрез процесуален представител адвокат И. М., против въззивно решение на САС, 4-ти състав № 340/25.02.2013 г., постановено по гр. д. № 2842/2012 г.
С обжалваното решение е потвърдено решение на СГС, І-12 състав № 3666/28.05.2012 г., постановено по гр. д. № 6556/2011 г., с което ответното дружество [фирма] е осъдено да заплати на ищцата Д. Ц. М. ЕН [ЕГН] сумата 31 344 лв. на основание чл. 55, ал. 1, предл. 3 ЗЗД, ведно със законна лихва върху сумата, считано от 18.05.2011 г. до окончателното изплащане, както и 3 480 лв. разноски по делото.
Касаторът счита, че решението е неправилно, поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствени правила и необоснованост-основания за отмяна по чл. 281, т. 3 ГПК и моли да се отмени изцяло с присъждане направените по делото разноски.
С изложение по допустимостта на касационното обжалване е посочено, че въззивният съд се е произнесъл по материалноправен въпрос от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото-основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Формулирани са следните въпроси: 1.При забава на плащане от страна на длъжника той има ли възможност да прекрати договора, както и да се освободи от последиците на забавеното си плащане; 2.Недепозиране на дължима сума в срок в банка прави ли длъжника отговорен за забава. Посочени са съдебни решения на ВКС, постановени по реда на отменения ГПК, част от които са приложени.
За ищцата-ответник по касация Д. Ц. М. не е изразено становище по жалбата.
Касационната жалба е подадена от надлежна страна срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт на въззивен съд в срока по чл. 283 ГПК и е процесуално допустима.
При преценка за допустимост на обжалването Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение констатира следното:
Въззивният съд е приел, че искът с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 3 ЗЗД е основателен и доказан, тъй като е установено по делото, че ищцата е заплатила на ответника сумата 16 000 евро, съответно 31 344 лв., а основанието за получаването на тази сума от страна на ответното дружество е отпаднало. Прието е за установено неизпълнение на поети от дружеството-продавач, изпълнител по предварителния договор между страните за довършване на обекта на продажбата и приемане на сградата с акт обр. 15. Липсва спор по делото, че сградата не е приета с акт обр. 15, което обстоятелство ответникът е признал в писмо от 10.11.2009 г. и неизпълнението му е продължило повече от 220 дни. С нотариална покана от 14.07.2010 г. ищцата е уведомила ответника, че сключеният между тях договор е прекратен и следва да й се върне дадената от нея сума. Съдът е счел неоснователни доводите на ответника, че той е изправна страна по договора, а ищцата не е изпълнила задължението си за плащане на цената предвид изграждането на сградата до кота „било” към 26.06.2008 г. По обща воля на страните, израз на която е подписан между тях анекс по договора те са постигнали съгласие за нова продажна цена и са били предоговорени падежите на задълженията на продавача, изпълнител-ответник за довършване на сградата, за приемането й с акт обр. 15 и за снабдяване с разрешение за ползване, както и задълженията на купувача, възложител-ищцата за заплащане на цена по договора. Касае се за преуредени договорни отношения с договорени нови срокове за изпълнение на задълженията на страните по договора, а не за разсрочване на възникнали по силата на първоначалния договор от 12.02.2008 г. задължения на страните.
Не е налице основание за допускане на касационно обжалване.
Липсват в изложението формулирани правни въпроси по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК и разясненията с т. 1 от ТР № 1/19.02.2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г., ВКС, ОСГТК. Съдът не се е произнасял по формулираните с изложението въпроси и тези въпроси не са обусловили решаващата воля на въззивната инстанция по съществото на спора.
Поставените с изложението въпроси са свързани с фактически твърдения от защитната позиция на ответното дружество в процеса. Обосновани са с правните съображения, които дружеството е поддържало по съществото на спора.
Приложените към изложението съдебни решения не са относими към конкретния случай.
Ето защо Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на САС, ГО, четвърти състав № 340/25.02.2013 г., постановено по гр. д. № 2842/2012 г. по касационна жалба на ответното дружество [фирма], ЕИК[ЕИК], [населено място], [улица], ет. 4, вх. А, ап. 7, представлявано от управител Д. В. П. ЕГН [ЕГН].
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: