О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1157
София, 26.10.2011 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и четвърти октомври двехиляди и единадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Надя Зяпкова
ЧЛЕНОВЕ: Жива Декова
Олга Керелска
като изслуша докладваното от съдия Зяпкова гр. дело № 853/2011 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба от Държавно ловно стопанство /Д./ „В.-Студена” ДП, [населено място], област П. чрез процесуален представител адвокат Б. Р. против въззивно решение на Пернишки окръжен съд № 93/25.03.2011 г., постановено по в. гр. д. № 157/2011 г.
С обжалваното решение е потвърдено решение на Пернишки районен съд № 929/26.11.2010 г. по гр. д. № 2882/2010 г., с което са уважени обективно съединените искове на К. М. Н. ЕГН [ЕГН] от [населено място] против Д. „В.-Студена” ДП, [населено място] с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1, 2 и 3 КТ-признато е за незаконно дисциплинарното уволнение, извършено със заповед № 1/17.02.2010 г. на работодателя, Н. е възстановен на заеманата преди уволнението длъжност „ловен стражар” в Д. „В.-Студена” и му е присъдено обезщетение по чл. 225, ал. 1 КТ.
С изложение по допустимостта на касационното обжалване касаторът се е позовал на чл. 280, ал. 1, т. 1, 2 и 3 ГПК с формулиран правен въпрос: необходимо ли е да е налице реализирана облага или увреждане на работодателя в резултат на действията на работника или служителя, за да е извършено дисциплинарно нарушение по чл. 190, ал. 1, т. 4 КТ в хипотеза на злоупотреба с доверието на работодателя или е достатъчен направения опит за това, т. е. дали дисциплинарното нарушение е фактическо или резултатно. Поддържа се, че ПОС се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС-Р. № 642/12.10.2010 г. по гр. д. № 1208/2009 г., ІV г. о.; Р. № 141/30.03.2000 г. по гр. д. № 1104/99 г., ІІІ г. о.; О. № 817/10.07.2009 г. на ВКС по гр. д. № 636/2009 г., ІІІ г. о., копия от които са приложени.
Ответникът по касация К. М. Н. не е изразил становище по повод жалбата.
Касационната жалба е подадена от заинтересована страна срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт на въззивен съд в срока по чл. 283 ГПК и е процесуално допустима.
При преценка за допустимост Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение констатира, че не е налице основание за допускане на касационно обжалване на въззивното решение.
Материалноправният въпрос, поставен за разглеждане с изложението към касационната жалба е съществен, тъй като е от непосредствено значение за изхода на делото. Въпросът е свързан с правилността на съдебното решение и се отнася до приложението на разпоредбата на чл. 190, ал. 1, т. 4 КТ, а именно: дали дисциплинарното нарушение по чл. 187, т. 8 вр. чл. 190, т. 4 КТ в хипотезата на злоупотреба с доверието на работодателя е фактическо или резултатно.
Основанието за допустимост на обжалването пред ВКС по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, обаче, не е налице. То е приложимо в случай, че с изложението се обосновава наличие на задължителна практика на ВКС /ППлВС или ТР ОСГК ВКС/ по въпрос, решен по конкретното дело в противоречие с тази практика.
Позоваването на решения на съдебни състави на ВКС е основание за допустимост по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК. С оглед разясненията в кои случаи е налице т. 2 на чл. 280, ал. 1 ГПК с т. 3 от ТР № 1/19.02.2010 г. по т. д. № 1/2009 г., ВКС, ОСГТК конкретният случай не попада в тази хипотеза и застъпеното с изложението разбиране, че съществува противоречива практика по тълкуването и приложението на основанието за дисциплинарно уволнение „злоупотреба с доверието на работодателя не е основателно. Фактическият състав на разпоредбата на чл. 187, т. 8 КТ вр. чл. 190, т. 4 КТ задължително изисква да е налице преднамереност в действията на работника или служителя, но не и непременно реализирана облага, която може да настъпи и по-късно или да бъде предотвратена, в който смисъл са приложените към изложението съдебни решения.
Основанието за допустимост по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК е налице в случай, че разглеждането на правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело допринася за промяна на създадена поради неточно тълкуване съдебна практика или за осъвременяване на тълкуването й с оглед изменения в законодателството или обществените условия, а за развитие на правото, когато законите са непълни, неясни или противоречиви, в който смисъл с изложението липсва аргументация.
По изложените съображения Върховният касационен съд, Трето гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение на Пернишки окръжен съд, Гражданска колегия № 93/25.03.2011 г., постановено по гр. д. № 157/2011 г. по касационна жалба от Д. „В.-Студена” ДП, [населено място], област П..
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: