О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 526
София, 24.04.2013 год.
Върховният касационен съд на Република България, IІІ гражданско отделение в закрито съдебно заседание на двадесет и втори април две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЯ ЗЯПКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА
ОЛГА КЕРЕЛСКА
разгледа докладваното от съдията Декова
гр.дело №1001 по описа за 2013год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Постъпила е касационна жалба от П. М. П. от [населено място], чрез процесуален представител адв.Р., срещу решение от 13.11.2012г., постановено по в.гр.д.№242/2012г. на Софийски окръжен съд, в частта, с която след частична отмяна на решение от 30.07.2012г., постановено по гр.д.№134/2012г. на Тутракански районен съд, е уважен предявения иск с правно основание чл.150 СК.
Касаторът счита, че са налице основания по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване.
Ответникът по жалбата С. П. П., със съгласието на своята майка В. П. Д., чрез процесуалния си представител адв.И., оспорва наличието на основание за допускане на касационно обжалване.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 от ГПК, срещу обжалваемо решение, от легитимирана страна, която има интерес от обжалването, с обжалваем интерес над 5000лв. и е процесуално допустима.
Върховният касационен съд, състав на ІІІ гр.отделение на ГК, след преценка на изложените основания за касационно обжалване по чл.280, ал.1 от ГПК намира:
С въззивното решение в обжалваната част след частична отмяна на първоинстанционното решение е изменена издръжката на детето С. П. П., присъдена през 2010г., дължима от нейния баща П. М. П., като размерът й е увеличен от 80лв. на 150лв. месечно.
В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване касаторът П. П. поддържа, че въззивното решение е постановено в противоречие с практиката на ВКС, но не сочи правния въпрос от значение за конкретното дело, разрешен от въззивния съд, като общо основание за допускане на въззивното решение до касационен контрол. К. съд не е длъжен и не може да извежда правния въпрос като общо основание за допускане на въззивното решение до касационно обжалване от доводите за неправилност на въззивното решение. Непосочването на правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, само по себе си е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване, съгласно ТР №1/2009г. по тълк.д.№1/2009г. на ОСГК на ВКС. Отделно, определението на ВКС по чл.288 ГПК, на което касаторът се позовава, не съставлява практика на ВКС по смисъла на чл.280, ал.1, т.1 ГПК, а и за разлика от делото, по което е постановено определението, в настоящия случай е изпълнено изискването на чл.15, ал.6 ЗЗД за уведомяване на дирекция”Социално подпомагане” и за представяне на социален доклад по делото.
В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване, жалбоподателят поддържа, че е налице основание по чл.280, ал.1, т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване. Счита, че въпросите: „следва ли отношенията между родителите да бъдат пренесени в отношенията между родители, даващи издръжка, и детето; следва ли да се предприема такова драстично увеличение без наличие на промяна в обстоятелствата при предходното опредевяе, както и не представлява ли недопустимо поведение на детето това, че независимо от стриктно плакана до момента издръжка, то не желае контакти със своя баща, а го прави само чрез съда, под формата на финансова претенция, било тя и издръжка” са от значение за точното приложение на закона. Съгласно приетото в т.4 на ТР №1 от 19.02.2010г. по тълк.д. №1/2009г. на ОСГТК, ВКС, правният въпрос от значение за изхода на конкретното дело, разрешен в обжалваното решение е от значение за точното прилагане на закона, когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика, или за осъвременяване на тълкуването й с оглед на изменения в законодателството и обществените условия. В случая касаторът е посочил това основание, но не се е позовал нито на постоянна, но неправилна практика, нито на необходимост от осъвременяване на тълкуването на закона. Отделно от това, следва да се посочи, че по приложението на чл.150 СК има създадена съдебна практика, че изменение на издръжката се допуска при промяна на обстоятелствата, от които зависи размерът /по приложението на чл.142 СК за определяне на размера на издръжката също има установена съдебна практика/, която съдебна практика не се нуждае от промяна.
В изложението се съдържат доводи за неправилност на въззивното решение, които доводи не са относими към достъпа до касационно обжалване, а към основанията за неправилност на въззивното решение по чл.281, т.3 ГПК. По тях касационната инстанция се произнася само ако бъде допуснато касационно обжалване.
С оглед на изложеното касационното обжалване не следва да бъде допуснато.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на IІІ гр. отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 13.11.2012г., постановено по в.гр.д.№242/2012г. на Софийски окръжен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: