О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1457
София, 17.12.2012 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на десети декември двехиляди и дванадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Надя Зяпкова
ЧЛЕНОВЕ: Жива Декова
Олга Керелска
като изслуша докладваното от съдия Зяпкова гр. дело № 1069/2012 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба от М. Д. А. ЕГН [ЕГН], от [населено място], приподписано уточнение на жалбата от адвокат В. Б. против въззивно решение на Софийски градски съд, Въззивно гражданско отделение, ІV-Д състав, постановено на 2.04.2012 г. по гр. д. № 189/2012 г.
С обжалваното решение е потвърдено решение на Софийски районен съд, ГО, 62-ри състав, постановено на 15.06.2011 г. по гр. д. № 5179/2011 г., с което са отхвърлени обективно съединените искове с правно основание чл. 128 КТ вр. чл. 13, ал. 1, т. 3 от наредба за структурата и работната заплата вр. чл. 22, ал. 1, т. 10 от Закона за лекарствените продукти в хуманната медицина /отм./ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, предявени от М. Д. А. против Изпълнителна агенция по лекарствени средства към Министерство на здравеопазването за сумата 117 593 лв. неизплатени средства за ДМС за времето 2008-2009 г., както и за сумата 29 902.13 лв. лихва за забава.
С изложение по допустимостта на касационното обжалване касаторът се е позовал на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК с твърдение, че не е приложен действащия в момента закон.
За ответника по касация Изпълнителна агенция по лекарствата е подаден писмен отговор, изготвен от процесуален представител А. Д., началник отдел „ПНО”. Жалбата е оспорена като недопустима до касационно разглеждане.
Касационната жалба е подадена от надлежна страна срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт на въззивен съд в срока по чл. 283 ГПК и е процесуално допустима.
При преценка за допустимост Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение констатира, че не е налице основание за допускане на въззивното решение до касационно обжалване поради следното:
С изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторът се е позовал на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.
Не е изпълнено общото изискване на чл. 280, ал. 1 ГПК за посочване материалноправен и/или процесуално правен въпрос от значение за изхода на делото, който да е обусловил правните изводи на въззивния съд по смисъла на посочената разпоредба вр. разясненията с т. 1 от ТР № 1/19.02.2010 г. по т. д. № 1/2009 г., ВКС, ОСГТК. Непосочването на правен въпрос съгласно изискването на чл. 280, ал. 1 ГПК е самостоятелно основание за недопускане на касационно обжалване на решението без ВКС да е длъжен да разгледа налице ли са или не специалните изисквания на текста, посочени с т. 1, т. 2 и т. 3 на чл. 280, ал. 1 ГПК /в случая чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК/.
Изложените с жалбата оплаквания касаят неправилност на постановения съдебен акт с оглед преценка на събраните по делото доказателства и приетите за установени релевантни за спорното материално право факти-касационни основания за отмяна по чл. 281, т. 3 ГПК, но тези не са относими към предварителното производство по селекция на касационните жалби по реда на чл. 288 ГПК.
Ето защо Върховният касационен съд, Трето гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Софийски градски съд, Въззивно гражданско отделение, ІV-Д състав, постановено на 2.04.2012 г. по гр. д. № 189/2012 г. по касационна жалба на ищцата М. Д. А..
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: