О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 41
София, 17.01.2013 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховен касационен съд на Република България , Трето гражданско отделение в закрито заседание на деветнадесети ноември две хиляди и дванадесета година, в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЯ ЗЯПКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА
ОЛГА КЕРЕЛСКА
След като изслуша докладваното от съдията КЕРЕЛСКА гр.д.№ 883/2012 год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на П. Т. Е. срещу решение от 28.05.2012 год. по гр.д. № 132/2012 год. на Окръжен съд гр. Ст. З. , с което е потвърдено решение №1136/10.11.2011 год. , постановено по гр.д. № 5428/2010 год. на Старозагорския районен съд, с което са отхвърлени предявените от П. Т. Е. срещу С. Р. Ж. от [населено място] искове с пр. осн. чл. 42 ,ал.2 ЗЗД за обявяване за недействителен , поради липса на съгласие за упълномощаване на договор за покупко- продажба , обективиран в НА №89, том V, рег. №6209, нот. дело №615/23007 год. ,на Нотариус с рег. №406 и район на действие РС – Ст. З., с пр. осн. чл. 26,ал.2,т.4 ЗЗД за обявяване на договора за нищожен поради липса на основание и с пр. осн. чл. 108 ЗС за признаване за установено, че П. Т. Е. е собственик на имота , предмет на договора за покупко – продажба и осъждане на Е. И. Р. и Ц. Г. Р. да предадат неговото владение. Присъдени са разноски.
С касационната жалба е представено изложение на основанията за допустимост на касационното обжалване по чл. 284,ал.3, т.1 ГПК.
Ответниците по касация Е. И. Р. и Ц. Г. Р. и двамата от гр. Ст. З. изразяват становище , че не са налице законовите предпоставки за допустимост на касационното обжалване, в писмен отговор по делото. Считат, че обжалваното решение не е постановено в противоречие с нито едно от посочените в изложението решения.
Върховният касационен съд, състав на 3-то г.о. с оглед правомощията по чл. 288 ГПК , приема следното :
Касационната жалба е подадена в законоустановения срок, от надлежна страна и срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима.
Не са изпълнени обаче изискванията , с които според задължителното тълкуване , дадено в ТР №1/ 19.02.2010 на ВКС по тълк.д. №1/2009 год. ОСГТК законът свързва достъпът до касационно обжалване – да е формулиран материалноправен или процесуалноправен въпрос, който да касае конкретния правен спор , да е бил предмет на разглеждане в обжалваното въззивно решение и да е обусловил изхода на спора, както и да обосновано поне едно от допълнителните основания за допустимост на касационното обжалване по чл. 280,ал.1,т.1,2 и 3 ГПК.
В случая касаторът не е формулирал правен въпрос в посочения смисъл. Посочено е ,че относно правната квалификация на предявения иск/ без конкретизация за кой от обективно-съединените искове става въпрос/ , въззивният съд се е произнесъл в противоречие с цитираните решения, постановени при условията на чл. 218а ГПК/ отм./, както и с Р № 75-88- ОСГК на ВС. Последните отразяват непротиворечивата и последователна съдебна практика според която ищецът е длъжен да посочи фактите на които основава претенцията си, а съдът е този който дава правна квалификация на предявения иск, с оглед на което посочената от ищеца правна квалификация не е обвързваща съда. Посочено е също така, че относно привидността на сделката решението противоречи на Р №1597/08.01.1997 год. по ф.д. 02014/1995 год. на ВКС, V г.о. , а относно липсата на съгласие решението противоречи на Р №1561/27.12.1999 год.
Доколкото не е формулиран правен въпрос съдът не може да прецени дали действително е налице такова противоречие. И съответно дали е изпълнено допълнителното основание за допустимост на касационното обжалване по чл. 280,ал.1,т.2 ГПК, на което касаторът очевидно се позовава предвид незадължителния характер на съдебната практика, която сочи . /Цитираното Р № 75-88- ОСГК на ВС, също няма такъв характер, а служи за общо ръководство на съдилищата съгл. чл.43,ал.2,т.1 ЗУС / отм. Д.В.бр. 59/22.07.1994 год./
Формулирането на правен въпрос е основната и обща предпоставка за допустимост на касационното обжалване и неговата липса е достатъчно основание касационното обжалване да не се допуска./т.1 от ТР №1/ 19.02.2010 на ВКС по тълк.д. №1/2009 год. ОСГТК/ .
Предвид изхода от производството касаторът следва да бъде осъден да заплати на ответниците по касация направените в производството разноски в размер на 700 лв. адвокатско възнаграждение.
С оглед на горното, Върховният касационен съд, състав на 3-то г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 28.05.2012 год. по гр.д. № 132/2012 год. на Окръжен съд гр. Ст. З. ,
ОСЪЖДА П. Т. Е. от [населено място] да заплати на Е. И. Р. и Ц. Г. Р. от същия град , направените в производството разноски в размер на 700 лв.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: