О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 342
София, 23 май 2013 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесети май двехиляди и тринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Надя Зяпкова
ЧЛЕНОВЕ: Жива Декова
Олга Керелска
като изслуша докладваното от съдия Зяпкова ч. гр. дело № 2936/2013 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 274, ал. 2, изр. 1 вр. чл. 274, ал. 1, т. 2 ГПК.
Образувано е по частна жалба вх. № 1599/13.02.2013 г. от [фирма], ЕИК[ЕИК], [населено място] чрез юрисконсулт М. Ч. против определение № 146/21.01.2013 г., постановено по в. гр. д. № 3563/2012 г., САС, 8-ми състав, с което е оставена без уважение на основание чл. 248 ГПК молба вх. № 230/9.01.2013 г., подадена от ответника [фирма] за изменение на въззивното решение в частта на присъденото адвокатско възнаграждение, поради прекомерност.
С частната жалба са изложени доводи за незаконосъобразно приложение на разпоредбата на чл. 78, ал. 5 ГПК и се моли обжалваното определение да се отмени.
За ответника по частна жалба МК”Я.” е подаден писмен отговор от процесуален представител адвокат Г. Б.. Частната жалба е оспорена като неоснователна.
За третото лице-помагач „Ей Ай Д. Ю. лимитид /клон България/ К.”, [населено място] е подаден писмен отговор чрез адвокат Е. М.. Счита, че частната жалба е основателна.
Частна жалба вх. № 2334/1.03.2013 г. е подадена срещу същото определение и от третото лице-помагач „Ей Ай Д. Ю. лимитид /клон България/ К.”, [населено място] чрез адвокат Е. М.. Изложен е довод за незаконосъобразност на определението при липса на представени доказателства за реално плащане на разноски освен договор за правна защита и съдействие, който не би могъл да удостовери действително плащане на посоченото в същия възнаграждение за процесуалния представител на МК „Я.”.
За ответника по частна жалба е подаден писмен отговор от процесуален представител адвокат Г. Б.. Изложени са доводи за неоснователност на частната жалба.
Частните жалби са подадени от надлежни страни срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт на въззивен съд, подадени са в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК и са процесуално допустими.
Разгледани по същество частните жалби са неоснователни.
По делото е представен договор за правна защита и съдействие, в който е посочено, че договореното между страните по договора възнаграждение е заплатено в брой при подписването му, което е преди приключване на устните състезания по делото пред въззивната инстанция. Касаторът не е възразил своевременно и договорът за правна защита и съдействие в частта относно възнаграждението на процесуалния представител относно размера и документиране плащането на сумата не е бил оспорен пред въззивната инстанция.
Съгласно § 2 от Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения в случаите по чл. 78, ал. 5 ГПК присъденото възнаграждение не може да бъде по-ниско от трикратния размер на възнагражденията, определени с горепосочената наредба. В конкретния случай възнаграждението е в размер по-нисък от трикратния, изчислен върху присъденото обезщетение в размер на сумата 411 406.54 лв., която присъдена сума е главница без да се включва сумата от присъдената законна лихва.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ В СИЛА въззивно определение на Софийски апелативен съд, ГО, 8-ми състав № 146/21.01.2013 г., постановено по гр. д. № 3563/2012 г. по описа на същия съд, с което е оставена без уважение молба за изменение на въззивно решение на Софийски апелативен съд, ГО, 8-ми състав № 2039/21.12.2012 г. по гр. д. № 3563/2012 г. в частта за разноските.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: