О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 1062
С., 30.09.2011 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховен касационен съд на Република България , Трето гражданско отделение в закрито заседание на двадесет и шести септември две хиляди и единадесета година, в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЯ ЗЯПКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА
ОЛГА КЕРЕЛСКА
След като изслуша докладваното от съдията КЕРЕЛСКА гр.д.№ 529/2010 год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма], [населено място] като трето лице помагач срещу решение № 536/06.12.2010 год., постановено по гр.д. № 692/2010 год. на Благоевградския окръжен съд , с което е оставено в сила решението по гр.д. № 1447/2009 год. на Благоевградския районен съд , с което А. Е. Д. от [населено място] е осъдена да заплати на К. В. Д. сума в размер на 10 000 лв. обезщетение за претърпените неимуществени вреди , изразяващи се в две средни телесни повреди – счупване на външния кондил на лявата подбедреница, довело до трайно затруднение в движението на левия крак за срок от 6 месеца и посттравматичен церебрастенен синдром вследствие на претърпяно мозъчно сътресение , както и три леки телесни повреди, които травми са получени от К. Д. в резултат на ПТП от 06.03.2008 год., предизвикано от ответницата А. Е. Д. както и 310,47 лв. обезщетение за претърпени имуществени вреди – разходи за лекарства и транспорт във връзка с лечението на травмите и 281,51 лв. обезщетение за имуществени вреди представляващи разлика между заплатата, която би получила и полученото обезщетение за временна нетрудоспособност, ведно със законната лихва върху сумите, считано от 06.03.2008 год., до окончателното изплащане на сумата. Отменено е решението в частта, в която искът за неимуществени вреди е отхвърлен за размера над 10 000 лв. до 15000 лв. и вместо него е постановено ново решение, с което размерът на обезщетението за неимуществени вреди е увеличен с 5 000 лв.
С касационната жалба е представено изложение на основанията за допустимост на касационното обжалване съгл. чл.284,ал.3,т.1 ГПК. Касаторът счита, че по въпроса за задължителната сила, с която се ползва присъдата на наказателния съд по отношение на гражданския съд, разглеждащ гражданско – правните последици от престъпното деяние, въззивният съд се е произнесъл в противоречие с практиката на съдилищата като този въпрос е и от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото / основания за допустимост на касационното обжалване по чл. 280,ал.1,т.2 и 3 ГПК/ . В противоречие с практиката на съдилищата според касатора въззивното решение е постановено и по въпроса за задължението на въззивната инстанция да обсъди всички доводи и възражения , направени от страните .
Представени са копия от решения на различни по степен съдилища за установяване на основанието за допустимост по чл. 280,ал.1,т.2 ГПК.
Ответниците по касация К. В. Д. и А. Е. Д. не вземат становище, както по допустимостта на касационното обжалване, така и досежно основателността на жалбата по същество.
Върховният касационен съд, състав на 3-то г.о. с оглед правомощията по чл. 288 ГПК , приема следното :
Жалбата е подадена в законоустановения срок, от надлежна страна и срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима.
Не са налице обаче предвидените от закона условия за допустимост на касационното обжалване.
Въпросът за задължението на въззивната инстанция да обсъди всички доводи и възражения , направени от страните, няма характер на правен въпрос по смисъла на чл. 280,ал.1,т.1 ГПК, който следва да е бил предмет на разглеждане във въззивното решение и да е обусловил изхода на спора / т.1 ТР № 1/19.02.2010 год. на ОСГКТК на ВКС/. По същество същият представлява оплакване за допуснато процесуално решение при постановяване на въззивното решение, което обуславя неправилност на решението по чл. 281,т.3 ГПК и може да бъде предмет на обсъждане в случай, че решението бъде допуснато до касационно обжалване в производството по чл. 290 ГПК, а не и в настоящото производство.
С въззивното решение въпросът за задължителната сила, с която се ползва присъдата на наказателния съд по отношение на гражданския съд, разглеждащ гражданско – правните последици от престъпното деяние, не е разрешен в противоречие с практиката на съдилищата, установена с представените по делото решения. Както в представените съдебни актове и в обжалваното въззивно решение разпоредбата на чл. 300 ГПК е съобразена като е зачетен задължителния характер на влязлото в сила решение , с което е приключило НОХД № 982/2008 год.,/с което ответницата А. Е. Д. е призната за виновна в това, че на 06.03. 2008 год. около 17.40 час в [населено място] , управлявайки МПС е нарушила правилата за движение в резултат на което е причинила ПТП по непредпазливост като е блъснала К. В. Д. , причинявайки и средна телесна повреда изразяваща се в счупване на външния кондил на лявата подбедреница/, относно това дали деянието е извършено , неговата противоправност и виновността на дееца. Същевременно в гражданското производство съдът е установил, че в резултат на същото ПТП на ищцата се били причинени и други телесни повреди, посочени в исковата в молба и за които също се търси обезвреда, поради което е присъдил обезщетение за претъпените от тях болки и страдания. С това съдът не е постановил своето решение в противоречие с разпоредбата на чл. 300 ГПК, която не изключва установяването и на други увреждания извън посочените в присъдата / решението на наказателния съд/, за които извършилият престъпното деяние субект е подведен под наказателна отговорност. С оглед това по този въпрос критерият по чл. 280,ал.2 ГПК, не е изпълнен.
Досежно този правен въпрос не е налице и другият сочен от касатора критерий / допълнително основание/ за допустимост на касационното обжалване по чл. 280,ал.1, т.3 ГПК. Разпоредбата на чл. 300 ГПК възпроизвежда тази на чл. 222 ГПК/ отм./ по която има създадена трайна съдебна практика, която е правилна и няма причини да бъде изоставена. Разпоредбата е ясна и не се нуждае от изрично тълкуване с оглед развитие на правото.
По изложените съображения, касационно обжалване на въззивното решение не следва да се допуска.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, състав на 3-то г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 536/06.12.2010 год., постановено по гр.д. № 692/2010 год. на Благоевградския окръжен съд ,
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: